Майкъл Болтън пред Радио FM+

С дух на романтика и очарование зала 1 на НДК посрещна Майкъл Болтън. За първия му концерт в България над 5 000 души, между които Президентът Георги Първанов и съпругата му Зорка, посрещнаха изпълнителя, изправени на крака. Майкъл Болтън изпя най-известните си песни, а когато залата притихна с очакване на най-големия хит ”When a man loves a woman” изпълнителят изненада всички като излезе не на сцената, а между редовете в публиката. В последните 30 мин. аплодисментите не спираха, а всички зрители бяха на крака. Звездата се раздаде и на биса, а жените в залата отнесоха парченце от него завинаги със себе си!

Преди всичко искам в ананс да ти благодаря за това интервю, защото знам, че си доста зает... Допреди няколко миннути си бил в студиото...
Аз си имам студио у дома.

Сигурно прекарваш много време там?
Всъщност на мен не ми е достатъчно. Правя доста турнета, пътувам много в Европа, Щатите, Азия... 6-7 месеца от годината съм на турне.

Ако имах радио вкъщи, сигурно щях да прекарвам доста време там... със сигурност повече, отколкото в кухнята...
(смее се)... Иска ми се да имам повече време за записи в студио. Всъщност аз издавам албум почти всяка година и така от 20 години насам. След това отново тръгвам на турне. Да пееш на живо е едно от най-необикновенните неща, които ми се случват. Когато си на път си казваш...”Супер! Канят ме на концерти в Германия, България...” От 35-40 години живея по този начин. За това съм мечтал от дете и сега си давам сметка, че съм много благодарен на съдбата.

Всъщност исках да говорим точно за това! Знаеш ли, че българската публика е от най-добрите?
Ще ти повярвам. Щастлив съм да го чуя!

Е, можеш да попиташ Ал Жиро, Браян Адамс, INXS. Всички те казаха, че ние сме вдъхновяваща публика. Къде е най-всеотдайната публика, за която си пял?
Трудно ми е да кажа, не защото съм дипломат (усмихва се). Например в САЩ има много големи градове на часове разстояние – от Кливланд до Охайо, от Мичиган до Чикаго, от Индианаполис до Ню Йорк. Много градове, където можеш да пееш пред огромна публика. Има и малки градове, където публиката е по-малобройна, но и по-благодарна, по-всеотдайна... Бяхме много изненадани при първия ни концерт в Исландия преди три години – публиката беше изумителна. В Китай – също – хората бяха фантастични, пееха всяка дума.

Е, вярвам, че шоуто в България ще бъде едно от най-добрите.
Но аз не искам и не мога да съм дипломат. Наскоро бях на концерт на Ред Хот в Белград и за пореден път се убедих, че публиката е много, много важна за концерта.

Вие как усещате тази връзка?
Усещам я незабавно. Понякога още преди да се кача на сцената чувствам енергията, чувам гласовете на хората и разбирам, че това са живи, нетърпеливи да ни видят хора и още на първата песен усещам емоцията, която протича между нас. Няма друго подобно чувство. Това е връзката между нас, между музиканта и неговите фенове, между хората, които са слушали тази песен преди време и може би точно тогава са преживели един от хубавите моменти в живота... Така аз също ставам част от техния живот. Тази връзка е почти лична... И тогава, когато пея още първата песен, аз не пея само думите в текста, аз говоря с тях...

Говориш толкова красиво, че можеш да станеш радиоводещ.
(смеейки се): А ти можеш ли да ми намериш място в ефира?

Оо, ще бъде нощно шоу...
Кажи ни сега за концерта в София!
Ще има много хитове. Когато свирим някъде за първи път, хората очакват да чуят всичките ни хитове, знаят повечето от песните ни наизуст... Естествено е да промотирам и новия си албум чрез концерта, но аз мисля, че най-умното нещо, което можем да направим за публика, пред която заставаме за първи път е да изсвирим всичките си хитове – това са поне 15 песни, които хората помнят и очакват да чуят.



Спомена рок-музиката. Бях изненадана, когато разбрах, че си бил на турне с Ози Озбърн. Защо не си си направил своя рок-банда? Мислех, че всяко момче мечтае да бъде рок-звезда...
Май е вярно. Но аз имах рок-група «Black Jack». Имахме договор с POLYDOR… Не беше хевиметъл, но хард-рок. Това беше част от любовта ми към музиката. После се измести към R’N’B, правих музика с RAY CHARLS, ST. WONDER, MOTAWN... после опитах блуса.., но никога не съм напускал рока.

Ще направиш ли рок-албум?
Един приятел ме уговаря да направя.. нищо не се знае, но аз май обичам всички стилове музика – от R’N’B, рок, класика, JAZZ... Но винаги на финала на всяко едно шоу звучи много рок – енергията е неописуема.
Обръщам се назад във времето и си казвам – това беше музиката, която обичах в началото, обичам я и сега!

Кой е любимият ти рок-музикант?
ERIC CLAPTON от годините на CREAM, JIMMY HENDRIX – той е любимия ми китарист за всички времена.

Има още нещо, което ме изненада за теб – всички те познават като голям певец, но малко хора – като автор на песни. Може би защото големия успех за теб дойде с кавър-версии на класически парчета. Защо толкова обичаш кавърите?
Обичам песни като”WHEN A MAN LOVES A WOMAN”, „JEORGIA ON MY MIND”; „DOCK OF A BAY”...

Извинявай, че те прекъсвам, но четох, че когато съпругата на ОTTIS REDING чула твоята интерпретация на «DOCK OF A BAY» се разплакала...
Тя беше чула песента на един концерт и се обадила на продуцентите с думите: «... това беше най-въздействащото изпълнение, много ме развълнува и съм сигурна, че мъжът ми щеше да се почувства така».
В този момент всички радиостанции започнаха да въртят тази песен като луди. Както казах, писал съм песни и за други музиканти, напр. KISS…- FOREVER!

Да знам за това. А не ревнуваш ли , когато напишеш хубава песен и някой друг я направи известна. Ти си я преживял, а всички я свързват с името на друг музикант?
Нееее, чувствам се част от успеха на песента. Когато вокала на КISS, добър мой приятел – дойде и ми каза: „Искаме песен която да е истински хит за Кис, да е балада, която аз не мога да направя” (тяхната музика беше много твърда в този момент) – знаеше за моето рок-минало и искаше точно аз да направя нежна песен, от която струи рок-енергия. Не, не ревнувам. Авторите на песни се грижат за успеха на песните, за това да станат хитове, те са част от песните, певците са тези, които я представят на света. Писал съм музика за Барбара Стрейзънт, Шер и други рок-групи.



Е, говориш за много музикални, но пропускаш Лучано Павароти, с който си пял, Би Би Кинг, с който си свирил. Остана ли някой друг, с който да се качиш на сцената?
Бих искал да пея с Уитни Хютън, Селин Дион има феноменален глас. Бих искал да съм отново на една сцена с Ерик Клептън и Лучано Павароти. Да пея с него беше едно от най-големите преживявания в живота ми.

Да работиш с тези музиканти е вдъхновяващо. А какво те вдъхновява извън музиката – семейството?
По-скоро дъщерите ми. Разведен съм от 17 год. Около тях се върти моят свят. А чувството да бъдеш родител е моята твърда почва под краката ми.

Пееш ли вкъщи на дъщерите си?
Пея, когато съм сам. На тях пеех, когато бяха малки, това беше много отдавна.

Коя беше любимата им песен?
Написах една песен с Дион Лоурик и я посветих на дъщерите си...

Вярвам, че е вълшебно в семейстовото да има музикант, така целият ти живот е музика. Коя е твоята медия – радиото или телевизията?
Интересно, гледам телевизия, за да знам какво се случва по света, в който живея, а радио слушам винаги, когато пътувам. Сега, когато идвам в България ще слушам български радиостанции.

С коя песен да те поздравим?
С товоята любима (смеейки се)!

Интервюто е взето от Евелина Павлова – Радио FM+