Sharleen Spiteri от Тексас пред Радио FM+

Добре дошла, отново Шарлеен – как се чувстваш, чувайки се отново по радиото?
Винаги е хубаво, да знаете, дори и старите неща... аз харесвам, когато се чувам по радиото. Реакцията е нещо от типа : „Ааа, все още съм фактор!” Да, хубаво е. Този албум беше много добре посрещнат и хора реагираха много позитивно. Да знаете, в края на деня аз записвам, защото обичам музиката, защото обичам да пиша, да пея... и най-големямото признание, което мога получа е от хората, които идват да чуят моята музика. В знак на благодарност аз грабвам възможността и изкарвам албуми.

Защо реши да направиш солов албум?
Главната причина за този солов албум е личното ми състояние: Разделих се с бащата на дъщеря ми преди 3 години и половина... и да,  преосмислих много неща, относно това – накъде искам да поема и какво искам да правя ?! И като цяло песните, които исках да нашиша и музиката, която чувах не бяха като за албум на Texas, просто не отиваха на бандата. Не беше до влизането в студиото и до обосноваването на това, защо определена песен трябва да изглежда по даден начин и това коя част къде трябва да отиде, нали разбирате. Всеки има свое виждане, при нас е виждане на групата, а не на отделния човек. Този албум беше мое виждане, нали разбирате, аз продуцирах албума, имах определен звук и посока, която исках да поема в този албум и бях само аз студиото... всичко се въртеше около мен. Никои не ме чакаше, не очакваше да направя нещо специфично или да чуе нещо на плейбек – нямаше нищо такова. Просто го нямаше онзи натиск – просто си играех около направата на този албум.

Как приеха Texas твоето решение?
Групата.... беше убийствено лесно, нали разбирате.... те просто ме  познават. Те ме познават откакто бях на 18, нали разбирате – Джони ме познава от 17 годишно, но просто те ме познават. Те са живели с мен, те  са работили с мен; те са се смели, те са плакали, те нали знаете... минали сме през имането на деца заедно, всичко – те ме познават наистина добре. И знаят каква съм: и знаят, че когато съм замислила нещо само казвам: „ОК, хайде наистина да разтърсим всичко много здраво, по дяволите!” Те знаят, че това искам да направя, че съм по-добър човек точно заради това. Това е, когато не съм сигурна накъде отиват нещата и нямам никакъв контрол над тях – това е, когото всичко се обръща с главата надолу. Всичко е черно-бяло за мен и понякога съм напълно наясно, че изборът, който ще направя ще е грешен, но съм напълно наясно с това. Не винаги си мисля, че съм абсолютно права. Винаги е на принципа „тази я искам или тази не става”, или „искам да я направим така”... Никога не съм нерешителна, от моята уста няма да чуете „ох, не знам”... Не съм такава, но съм и с ясното съзнание, че мога да прецакам  нещата! Факт е също, че Али, моят китарист в Texas, е много добър фотограф. Също така има банда, с която се занимава, докато не е с нас.    
Тони и Еди си имат съвместна група и на практика всички се занимават с нещо. Аз бях последната, която каза „Е, аз ще отида да се занимавам с нещо”. За това не беше... За това не беше голяма работа, че им казах „да знаете, това няма да е албум на Texas, ще е солов”. Всеки следваше своя собствен път. И в края на деня, когато изрекох всичко, не знаех какво следва, не знам дали Texas ще има следващ албум, дали аз ще имам следващ албум. Не знам какво ме чака в бъдеще.
 
Ако трябва да избереш една песен, която е оказала най-голяма влияние върху теб и твоето творчество, коя ще бъде тя?
The Persuaders’ ‘Thin Line Between Love And Hate’: смисълът на тази песен определено е есенцията:„Най-сладката жена на света може да бъде най-злобната на света, ако я направиш такава.” Аз само си спомням, че израстнала с тази песен и си казвам: „Господи, това наистина обяснява всичко!” Това е много, много вярно. Спомням си, когато Криси Хайнд направи кавър на песента, тя беше просто... нали разбирате, начина по който тя пееше, разбира се коренната разлика от версията на Presuaders – от мъжки към женски вокал. Но Криси го пееше – тя беше наистина въздържана, оставаше впечатлението, че наистина можеш да чуеш болката в живота й... и когато я изпя онзи сегмент, се усещаше, че тя наистина го е изпитала. И разбира се, беше убийствена; тя ми е любимата.

Кой други певци и песни ще са там, на саундтрака на животът ти?
Има много песни на Дъсти, които са закоренени много, много дълбоко в саундтракът на живота ми, също така това са песни, с които съм израстнала и песни, които са ме трогнали. Просто начина, по които ги изпълняваше, беше въздържана и след това постепенно се отворяше, докато стигне до финала, които те оставя без дъх. Тя беше голямо вдъхновение за мен. Боби Джентри с неговата „Ode To Billie Joe”, толкова е.... толкова е страно, слушаш я и се замисляш.... запяваш заедно с песента, въкливаш „Ооо, да”, но е тъмно, наистина тъмно, но не осъзнаваш това, докато слушаш песента. Всъщност има цял куп песни: тази, която ме разчувства е на Ike & Tina Turner “River Deep, Mountain High”. Точно, когато тя запява, нали разбирате – „Обичам ли те? Боже...
Боже. Дълбоко като река, високо като планина.” Точно... точно като го запяваш – което аз правя много, много пъти, обикновено след бутилка вино с няколко приятели, седайки в кухнята около масата (засмива се) – просто не можеш да пуснеш песента и да седнеш. Трябва да се изправиш и да изкрещиш с цялата си душа. Оооо да, аз обичам музиката. Аз, обичам, обичам, обичам музиката и нещо, което много харесвам е песента на Ник Даймънд “Holy, Holy” – такъв тип песни. Ооо да, има много песни, които отразяват голяма част от животът ми. И такъв тип песни, които ме разпалват, такива които са позитивни, такива които ме карат да съм невероятно щастлива... или такива, които ме карат да се замисля: ОК, какъв тип човек съм аз?!