Миленита : Аз съм 50% олио и 50% оцет

Миленита пише сама текстовете за песните си, композира ги, записва ги, смесва ги, аранжира ги и накрая ги изпява. Отказва да дава повече от 3 интервюта на година, пише Капитал и това ни провокира да постнем това, тъй като то е третото.  Ходи на лайфове само когато и се пее. Новият и албум Gato може да се свали от сайта и, а официалното му представяне е на 6 -ти януари в София лайф клуб.

Защо си толкова брутално слънчева, изпълнена с толкова енергия и светлина в движението?

Колко мил въпрос! Beauty is in the eye of the beholder - много се радвам, че ме виждаш такава.

Какъв е този албум, който си направила?
Албум с 14 песни – на български, испански и английски. Някои са по-лирични, други, поне на мен, са ми забавни. Направих го, за да се забавлявам. Закачиха се някакви хора – приятели и на тях им стана забавно. Нямам никакви други претенции с него да променям света, системата или музикалния пазар. Аз нямам такива амбиции.

А какви са амбициите ти?
Да създам здраво семейство. От втория път.

Колко процента от теб е музика?
Не повече от 10.

А останалото е?
50% олио, 50% оцет.

Кои световни музиканти би искала да чуят твоя албум?
Няма световни и несветовни. Нали сме от света - всички сме световни. Освен които са на оня свят. А предполагам, че там те биха предпочели да слушат "Who wants to live forever".

Каква е твоята музика?
Каквато ти се стори на теб.

А каква си ти?
Момиче от улицата. Нищо кой знае колко важно не съм направила. Освен двата шедьовъра, които след малко отивам да си прибера от детската градина.

Какво не ти харесва в този бизнес?
Че прекалено много зависиш от контекста. Дрънкаш фалшиво на кухарка в подлеза – викат му просене. Правиш абсолютно същото по MTV и вече му викат unplugged.

Какво да очакваме от представянето на албума – на 6 януари в Sofia Live Club?
Unplugged, разбира се! Шегувам се. Бандата, с която свиря, е страхотна, ще има и доста гост музиканти. Входът е свободен – заповядайте.

Какво мислиш за съвременната българска музика?
Ще коментирам тази, която достигна до мен през последната седмица. Може би е по-правилно да я наречем не българска, а произведена в България. "Насекомикс" спират дъха, "Triple A" са много забавни, а KiNK вече е нещо като световноизвестен. Странно, не и в България.

Играеш главната роля в новия български филм на режисьора Димитър Коцев-Шошо - "Лора от сутрин до вечер", който тръгва по кината в началото на следващата година. Що за филм е това?
Не знам що за филм е, това най-добре ще каже публиката след няколко месеца. Дори не съм сигурна дали мога да опиша героинята ми Лора. Обикновено, като ме питат каква е, казвам "една мацка, която пада от втория етаж, а после й няма нищо". Веднъж самият Шошо ми я описа с две думи. Каза "Лора е, както казват австралийците, no drama".

За какво e филмът?
За едни зарчета на късмета, които изпълняват желания. Както парите, фетиш, пожелан от всички. И какво се случва в желанието на хората да го вземат. Лора се оказва притежател на зарчетата и се забърква в голяма каша. Но има добри приятели, които й помагат.

Как те промени този филм?
Покрай филма осъзнах, че и аз имам добри приятели, които ми помагат. Осъзнах и друго, съвсем просто правило: ако трябва да избираш между филма и живота, музиката и живота, изкуството и живота – избери живота. Изкуството е изкуствено, животът е истински.

Какво друго знаеш за живота?
Опра Уинфри го е казала най-добре: "Можеш да имаш всичко. Просто не можеш да имаш всичко едновременно."

Кога се отчайваш?
Понякога, като всеки човек. Но после чета "Марта Стюарт излезе от затвора с планове за ново шоу" и разбирам, че ние тук малко се превземаме. Трябва по-юнашката да се действа.

Живяла си известно време в САЩ, защо не остана там?
Проблемът с американците е, че даже fuck you ти го казват като thank you. Проблемът с българите е точно обратният.

Какво ти се прави сега?
Чете ми се. Чете ми се биографията на Маркес, която сега излезе. Четат ми се книгите на Марио Варгас Льоса .Чете ми се отново The Geography of Bliss на Eric Weiner, която горещо ви препоръчвам. Той е бивш репортер на The New York Times, който тръгва да обикаля света, за да разбере къде живеят най-щастливите хора. В Холандия се натъква на така наречената World Database of Happiness и съответния институт към нея, който само с това се занимава – да измерва щастието като национално богатство. Влязох в сайта им, за да се опитам да разбера на кое място е България по щастие, но ми поискаха 25 долара и се отказах.

Какво слушаш, какво гледаш?
Слушам ABBA и KiNK. Гледам деца.

Какво ти харесва?
Оживлението по улиците в центъра на София привечер. Много ми харесва и фейсбук, като явление. Само добро ми е направил. Но пък и аз подхождам към него с най-добри намерения. Както казва Далай Лама, "Man good – computer good. Man bad – computer bad".

Как мислиш за Куба, твоето родно място, с какво го свързваш?
С "Мръсна хаванска трилогия" на Педро Хуан Гутиерес. Не помня нищо от Куба, нито искам да ходя там точно сега. Гледам я понякога на снимки - стари кадилаци и красиви стени. Някой беше казал, че родината ти не е там, където си се родил, а там където искаш да умреш.

Къде искаш да умреш?
Не искам.

Да направим едно предположение. Какво Господ си мисли за теб?
Че той вярва в мене повече, отколкото аз в него.

С това изказване всъщност показваш, че вярваш.
Проблемът, както, толкова често се случва, се корени в детството. Като дете живях в Испания и майка ми ме водеше по разни процесии, църкви и катедрали, където аз не виждах всеопрощаващия Исус, а човек с тръни на главата, дупки по ръцете и кръв по лицето. Страшничко! После разбрах кой е, но емоционалният спомен остава завинаги. Дълго време в съзнанието ми Бог беше равно на страх.

Какво ще кажеш за Десетте Божи заповеди?
Като цяло всичките са си ОК. Щеше да е още по-хубаво ако имаше и единайсета: "кефи се!"

Кое е най-важното?
Най-важното се променя. Преди петнайсет години си мислех, че най-важното е постигането на съвършена пропорция между ханша и бюста ми. Днес най-важното е децата ми да растат щастливи. Но все пак има някои непроменливи величини. Мисля, че е доста важно да не изневеряваш на интуицията си за нещата. Или поне да не го правиш често. Да се радваш на малките неща. Само клишета ще ти кажа. И да обичаш.

Дай един пример от бъдещето?
Това ми е третото интервю за тази година – изчерпах се.