U2 по Радио FM+

Водещ:
С навлизането в дигиталната ера музиката се промени много, а също така и начина, по който възприемаме новите албуми. Спомням си, че когато бях на 11-12 години и си купувах касетка, я слушах от начало докрай хилади пъти. Сега, обаче, нещата не са такива, хората си харесват няколко парчета и слушат само тях. Знаейки този факт, сигурно създаването на нов албум си е предизвикателство?

Острието:   
Това определно е албум. От самото начало искахме да направим нещо цялостно и пълно, защото не ни харесва тенденцията, наложена в последно време – просто да се съберат няколко индивидални парчета на едно място. Искарено се надяваме, че хората ще откликнат, ще си купят и ще изслушат новия ни албум.
Не знам за теб, но на мен малко ми е омръзнало от компилации, които ще ги пуснеш два пъти и после ще ги захвърлиш някъде по рафтовете. За това нашата цел е да издадем, нещо което да грабне хората.

Водещ:   
И за това сигурно ви е трябвало много време, да го завършите? Искали сте да изпипате всичко?

Боно:    
Да,.... но крайният резултат е малко странен. Албумът спокойно може да бъде разделен на три части, което е необичайно. Първата част ще ви отведе в един друг свят..., един много вълнуващ свят, който е последван от цял куп свежи песни, които уж не ни подхождали. Ние не трябвало да издаваме поп песни, но напук на всички вкарахме парчета като “Get On Your Boots” (Гет Он Йор Буутс) в албума. И накрая стигаме до трета част, с която навлизаме в малко необичайна територия....

Водещ:
.. Как мислите, коя е бандата, която може да ви наследи като „Най-великата група на света”? Толкова много качествени музиканти се появиха през последните години, много стойностна музика се прави в рамките на Кралството. Кои са хората, които имат потенциална да запишат 30 годишна история като вас?

Боно:    
Ние сме отговорни за голяма част от тези глупости с „Най-великата група”. Това съревнование започна от нас, което беше много детинско... и „важно”... Неее...

Водещ:   
Всички мъже го правят...

Боно:    
... това беше нашия начин да покажем среден пръст на една определна ценностна система. Може би си спомняте, че в края на 80-те и началото на 90-те беше забранено да си част от група. Трябваше да живеем в една голяма лъжа и да казваме на хората, че не искаме да слушат нашата музика. Е, готините хора можеха да я слушат. Разбира се, на текстописците им беше най-трудно, защото просто искаха повече хора да чуят тяхното творение..., но трябваше да твърдят точно обратното. И, ако някой ви каже, че песните са като деца, то той греши - те са, като родители. Музиката ти налага модел на поведение. Казва ти как да се обличаш, как да се държиш, как да говориш, но най-важното тя иска да бъде чута. Точно това ни мотивираше и искахме да сме част от една велика банда. След това се появиха Оasis (Оейзис), които също желаеха и се стремяха към същото, защото обичаха Beatles (Бийтълс) и The Who (Дъ Ху). По същото време и Sex Pistols (Секс Пистълс) искаха да превземат света, за това успяхме да разчупим стереотипите.
Но всъщност целта ни не беше такава. Ние просто искахме да изнасяме концерти, да направим една нощ, назабравима за всички, които са дошли да ни гледат.

Водещ:   
За кого през последните години сте си казвали:”Боже, наистина прави готина музика”?!

Острието:   
Мисля, че през последните няколко години се появиха някои наистина талантливи групи, което е приятна промяна. В последно време сякаш хип-хопа и ар’ен’би наистина родиха най-иновативните парчета и определно диктуваха модата в бранша. Сега, обаче, се появиха The Killers (Дъ Килърс), Coldplay (Колдплей). Това са групи, които….

Боно:    
... и Kings Of Leon (Кингс ъф Лион), разбира се

Острието:   
Да, Kings Of Leon (Кингс ъф Лион) и Interpol (Интерпол). Това са много добри групи.

Боно:    
Наистина много добри.

Водещ:   
Вече 33 години сте заедно. Трудно ли е да задържите толкова много време?! Сигурно създаването на всеки нов албум си е истинско предизвикателство, дори и след 3 десетилетия?

Острието:   
Мисля, че имаме достатъчно опит, за да можем да предусетим, кое ще сработи и кое не. Това, обаче, което знаем със сигурност е, че няма сигурна формула и работата в студиото винаги е изпълнена с неизвестни. Малко е стресиращо да си наясно, че може да се провалиш, но е и прекрасно, когато уцелиш нещо уникално. Невероятно е усещането, че след толкова време можем да се изненадаме взаимно. В работата с Боно, Лари и Адам винаги има нещо мистично, което те кара да се чудиш:”Боже, как му хрумна това?!”

Боно:    
„Настроили” сме се един към друг....

Острието:   
Винаги има изненади, докато сме заедно.

Боно:    
Химията е нещо много странно. Има някаква спойка между хората, които се познават отдавна. Това всъщност е нещото, което държи една група заедно. Химията е в основата на една банда.

Водещ:   
Сигурно е имало моменти, в които сте били много близко до раздяла?! Не са ли прехвърчали искри между отделни членове на групата или пък между всички вас?!

Боно:    
Да, на няколко години...

Острието:   
Аз го обмислям на всеки 10 години. Казвам си:”Край, аз бях дотук!”

Водещ:   
Значи ти си отцепника?! Винаги има един такъв във всяка връзка...

Острието:   
Сега ще споделя един диалог, които съм провеждал със себе си - „Добре, какво ще правя сега?! Ще остана в музиката, защото това умея. Дали да не пробвам солова кариера?! Не, аз обичам да работя с други хора. Добре, а кои е най-добрия барабанист, който познавам?! Лари! Хубаво, определено ще свиря с Лари!...

Водещ:   
Горкия Фил Колинс, няма никакъв шанс!!...

Острието:   
Всъщност обмислям всички аспекти и просто разбирам, че съм на перфектното място.

Водещ:   
Това, което искаш да кажеш е, че си „обречен” да си с тях?!

Острието:   
Да, оставам с тях.

Водещ:   
Да, моите „съболезнования”....