Дейви Джонстън: "С Елтън Джон се разбираме без думи"

Гастролът на сър Елтън Джон  (63 г.) у нас е един от пироните в културния летен афиш на столицата. Знаменитият англичанин ще излезе на сцената на стадион “Локомотив” на 13 юни, за да изнесе шоу от поредицата Rocket Man - The Greatest Hits Live.

В бенда му са виртуозите Дейви Джонстън (китара) и Найджъл Олсън (барабани). Шотландецът Джонстън обикаля света и с шоутата на Мийт Лоуф и Алис Купър. Освен на китара той свири на мандолина, ситар и др. С Елтън Джон се запознава през 1970 г. чрез постоянния автор на текстовете му Бърни Таупин.

Интервюто с Джонстън е предоставено на “Труд ”от “София мюзик ентърпрайсис” - организатор на концерта.

- Спомняте ли си първата среща с Елтън Джон, г-н Джонстън?
- О, да! Елтън беше много срамежлив, много нервен. Почти не говореше, но веднага си допаднахме и до днес с него се разбираме без думи. Притеснението му беше съвсем естествено: той беше в началото на своя творчески път, който през годините се превърна в мост към сърцата на милиони хора.

- А какъв е Елтън сега, години след началото на невероятната му кариера?
- Невероятен! Вие го казахте (смее се). Елтън има участия почти всяка вечер и винаги добавя нещо ново, защото се забавлява да експериментира с това, което е, и с това, което всички ние очакваме от него.

- Кое участие с бенда на Елтън Джон е незабравимо за вас?

- Обичам този въпрос! Това е все едно да ме попитате кой е любимият ден от живота ми, ха-ха! Нека да помисля... Да, неповторимо изживяване за мен остава концертът ни за Деня на благодарността на Медисън скуеър гардън през 1974-та, когато на сцената към нас се присъедини Джон Ленън и заедно изсвирихме неговия супер сингъл Whatever Gets You Through the Night. Това е само един от стотици примери за добро шоу. След толкова много и различни участия най-лесно е да кажа, че всички те са били еднакво невероятни. Важното е как реагират феновете. Някои от тях може да са присъствали само на един-единствен наш концерт и ако те смятат, че точно този концерт е най-незабравимият момент в живота им... Е, тогава значи съм отговорил на въпроса ви.

- Разкажете ни за работата си извън бенда. Кой от професионалните ви ангажименти ви е развълнувал най-много напоследък?
- Наскоро имах възможността да работя по саундтрака на филма “Шерлок Холмс”. Там свиря на банджо - аз имам слабост към всякакви инструменти със струни по тях. Събран бе страхотен екип музиканти, всички те без нито едно изключение са забележителни хора и професионалисти! Композиторът Ханс Зимер е просто брилянтен, красивите Ан-Мари Калхун (цигулка)и Тина Гуо (виолончело)са невероятни млади изпълнителки..., сигурно сте усетили Диего Стоко, който в определени моменти тропа на контрабаса си като истински перкусионист! Създаването на филмова музика е уникално изживяване и трудно мога да опиша чувството; то е някаква смес от удовлетворение и изненада и е най-силно тогава, когато осъзнаеш, че току-що си участвал в комбинирането на две велики изкуства - кино и музика.

- Кога за пръв път посегнахте към китарата, г-н Джонстън?
- В интерес на истината първоначално свирех на цигулка. Бях на единадесет, когато сестра ми ми подари първата китара. Седем години по-късно вече бях в Лондон, където се срещнах с нови хора и участвах в различни банди.

- Какво мислите за модерния шоубизнес?

- Кара ме да мисля позитивно. Моята малка дъщеря например е от онези млади хора, които слушат всичко и харесват всичко ново. И макар да се радва на Шон Пол и пр., тя се интересува също от Хендрикс, “Бийтълс”, “Куин”. И - струва ми се - вярва, че именно тяхната музика е по-стойностната.

- Знаете ли нещо за България?

- О, да. Спомням си последния път, когато бях в страната ви (бел. авт. - с бенда на Алис Купър). Прекарахме си наистина страхотно, направих много добри снимки - вашата природа е невероятна. Един от най-любимите ми албуми на всички времена е на един френски композитор, записал български женски хор (бел. авт. - “Мистерията на българските гласове”). Това със сигурност е най-красивото нещо, което някога съм чувал изобщо! Надявам се по време на посещението ни в София да имаме възможност да чуем наживо такава музика, това би било невероятно щастие за мен!

Коментари