Калин Врачански, гласът на Радио FM+

Гласът на Радио FM+ и звезда от "Стъклен дом" пред Avtora.com за сериала, новия си филм, предстоящата театрална премиера и... живота.

Скоро Калин Врачански най-вероятно ще бъде най-обичаният и известен актьор в държавата. Сега е по-скоро най-заетият. Едва успяваме да се вместим в графика му – между снимки в сериала “Стъклен дом”, репетиции в театър "София" и куп други ангажименти, сред които – сън.

Познаваме се отдавна, но въпреки това ме учудва изключително естественото му поведение и реакция на славата. Без значение дали дава автограф на малкото момиченце, което идва до масата, говори с някакъв човек, който му подвиква "Абе, ти си оня от сериала, нали? И аз снимах филм..." или се забавлява с приятели.

И ако обикновено хобитата на популярните лица приличат на пози, при него всичко е естествено романтично - бунтарският имидж с мотора, бойните изкуства, ездата и вярата в голямата, единствена любов, която е убеден, че е открил.

Какво повече, освен Калин...
Вижте го и в Галерии

Елена Пенева: Как приемаш всичко, което се случва около сериала?
Калин Врачански: Е, ти сега как го каза... Ами това си е работа. Аз и друг път съм имал работа...

.: Сигурно, но едва ли са те разпознавали постоянно на улицата...
Калин Врачански: Да, но и това е нормално. Аз и това приемам като работа.

.: Тоест тази популярност и успех не са ти толкова съдбоносни?
Калин Врачански: Не. Естествено, че го оценявам, но сега да се хвърля чак в такъв ентусиазъм... не.

.: Какво се промени?
Калин Врачански: Станах по-зает. От къщи на снимки, след това – репетиция и после пак в къщи. Но и това е нормално. Както казах – работа. И други хора работят и по същия начин са заети.

.: Но със сигурност не могат да се похвалят със заглавия като "Камен спи с колежка" в жълтите вестници. Забавен начин да извадят скандал от крайно нескандалния ти личен живот...

Калин Врачански: Ха-ха, да, чух някъде, че е имало такова заглавие...

.: А Силвия (приятелката му – също актриса – б.а.) как го приема?
Калин Врачански: Съвсем спокойно. Един ден и тя ще стане известна, и с нея ще бъде така.

.: Чувал ли си нещо за себе си, което е пълна измишльотина?
Калин Врачански: Не, още не. Но често изкривяват думите, които съм казал. Знаеш за какво става въпрос... Аз се питам има ли смисъл да говоря постоянно за личния си живот, като не искам никой да ми се меси в него? Преди кой се е интересувал от моя личен живот – никой. И сега почнахме заради някакъв сериал... Смешно е.

.: Е, ти имаше фенки и преди сериала – преди и по време на представленията, в които играеш, настава едно хихикане....
Калин Врачански: Не знам, със сигурност има хора, които ме познават от театъра. Но тези неща не ме вълнуват. Представяш ли си сега да почна да слушам какво се случва в залата...

.: А гледаш ли се по телевизията?
Калин Врачански: Не. Нямам време.

.: Не гледаш сериала изобщо?
Калин Врачански: Разбира се, че го гледам. Но само колкото да знам накъде вървят нещата. Oсобено себе си избягвам да гледам, защото това може да ми изиграе лоша шега. Може да не се харесам, а аз знам, че със сигурност няма да се харесам... Ще почне едно самонаблюдение по време на снимките и ще ми избяга основното. Много е различно от киното, защото там като се гледаш, нищо не можеш да промениш, но тук е процес...

.: Какво си помисли, когато ти казаха, че са те одобрили за тази роля?
Калин Врачански: О, това бяха дълги преговори, така че не мога да кажа, че съм скачал от радост или нещо такова. Не защото не се радвам. Но тогава скочих в нещо, което нямах идея какво е, как ще стане, ще бъде ли добре за мен... Едно е да получиш цял завършен сценарий, друго е да получиш 2 епизода...

.: Камен е доста по-голям от теб... Освен с грим опитваш ли се и с игра и поведение да го пресъздаваш или играеш без да мислиш за това?
Калин Врачански: На камерата как е?

.: Изглежда млад, но по-стар от теб...

Калин Врачански: Е, значи е успешно. Не, не играя това, че той е по-стар. По-скоро гледам да съм естествен.

.: Вече сте снимали много епизоди – какво е общото и различното между теб и Камен? Аз мисля, че доста си приличате...
Калин Врачански: Нали – на външен вид съм му одрал кожата, ха-ха. Сигурно си приличаме, но той е доста идеализиран образ – със своето трудно минало и бунтарски нрав...

.: Как изграждате образа със сценаристите? Знам, че си им любимец и спорят кога да те съблекат гол до кръста за първи път...

Калин Врачански: Хахахаха това не го знаех...

.: Е, кога де?
Калин Врачански: Аааа тайна – гледайте и ще разберете. Иначе образът на Камен има базова характеристика, която развиваме с всеки епизод. Не е като в театъра, където имаш една роля и каквото искаш правиш с нея, намисляш си разни неща. Тук се пише в реално време, решавам на място...
Никой не аргументира действията на моя герой. Те ми дават формулата и ситуацията. Аз решавам какъв е Камен в нея... Това е хубаво и лошо е да не знаеш какво се случва и сам да се изненадваш.

.: Любимият ти партньор на площадката и в сериала играе съучастник на Камен и химията си личи на екран...

Калин Врачански: Да, Краси Ранков. Много е забавно с него. И с другите е много готино, обаче с него наистина адски много се смеем.

.: "Стъклен дом" е продаден на най-големия турски канал. Звездите в техните сериали постоянно са на турнета, снимат фотосесии в чужбина... Мечтаеш ли за такива неща?

Калин Врачански: Да играя в чужбина не мечтая. Защото според мен е невъзможно на друг език да го правиш без да можеш да мислиш. Най-малкото ако забравиш реплика, какво правиш?

.: Ти забравял ли си си реплика?

Калин Врачански: Разбира се, в театъра ми се е случвало. Сега последно в "Принцеса Турандот" към финала усещам, че забравям текста и почвам да забавям с надеждата да се сетя. Обаче не успявам и казвам някаква пълна глупост. Всички колеги мълчат, стана ни супер смешно... Но слава Богу то в това представление можеш винаги да се посмееш....

.: Играеш в доста спектакли, имаш ли любим?
Калин Врачански: Обичам си ги всичките. Но в "4 стаи" адски много се забавлявам.

.: Тази седмица ти предстои премиера – разкажи за "Електра и свалянето на маските".

Калин Врачански: Това е една пиеса, която лично на мен много ми харесва и се надявам да успеем да я направим добре и хората да я харесат. Защото е трудна.

.: Последният проект по пиеса от времето на екзистенциализма беше "Калигула" на Явор Гърдев. Вашата по подобен начин ли интерпретира текста?
Калин Врачански: Не. Той си беше избрал епоха. При нас не е така, може би само в костюмите.

.: Предстои ти и филмова премиера... За какво разказва "Още нещо за любовта"?

Калин Врачански: За любов и още нещо, ха-ха. Аз играя хирург – Иван Руменов, който е действителна личност. Въпреки това ние не правим биографичен филм, просто сме взели неговия образ, защото авторът на сценария му е бил приятел.

Историята е следната – моят човек е асистент на професор Станишев – голяма фигура в хирургията, която е екзекутирана при промените. И Иван Руменов като негов асистент е изгонен от София и изпратен в Бургас.

На фона на това, че по онова време обаче хирургията е била само скалпели и конци, е впечатляващо, че успява да основе две хирургии – в Бургас и Ямбол, при това – добри. Готиното е, че е обикалял из района с мотор...

Та, изгонен, той се озовава на непознато място. Така среща местния фотограф – забавен и ексцентричен човек с камила и стават приятели. При инцидент обаче този фотограф пострадва и животът му е на косъм. Постъпва в болница и е в кома.
В един момент се появява една жена, която казва, че е негова годеница. И с любовта си тя помага той да оздравее.

.: Готви ли се за тази роля?
Калин Врачански: Да, ходих на операция. За вадене на бъбрек.

.: И как ти се стори?
Калин Врачански: Щях да припадна.  Към края се окопитих, но в началото като видях как със специалните ножове режат... Те режат и едновременно с това горят кожата, за да не кърви. И като замириса на човешка плът, на мен ми прималя... И лекинко поседнах...

Ама после се оправих, де и я догледах. Обаче хирурзите... тия хора какво правят... Като видях какво нещо е сега... А едно време – един скалпел и човекът кърви, ако не го е хванала упойката, представи си какво е било...

.: В интервю казваш, че средата формира човека... Малко соц-идея – наистина ли вярваш в нея?
Калин Врачански: Ето това не съм го казвал. Но не можеш да отречеш, че обкръжението влияе! Аз си мисля, че във възрастта, в която излизането с приятели започва, ако човек е по-лабилен, може да се хлъзне и да направи нещо глупаво. Така че този соц-лозунг донякъде си е верен, макар и тъпо формулиран. Разбира се, иска ми се да вярвам, че всички идваме добри на Земята.

.: Как се запали по мотора?
Калин Врачански: Един приятел, който кара вече много години, ме запали. Страхотно е, да знаеш. Дори когато си с каска, усещаш всички миризми около теб. Сега като се оправи времето, се надявам малко да попътуваме...

.: Не те ли е страх с ангажиментите ти в момента да караш мотор в София? Имаш и травми...
Калин Врачански: Имам. Страх ме е. Но то е опасно и да ходиш пеша... Ти не можеш да предвиждаш всичко.. Зимата с колата щях да откача с тия задръствания.

.: Кой е критерият, който ти казва, че си си направил нещата – кое ти носи удовлетворение?

Калин Врачански: Аз ако усетя, че съм си направил нещата, работата не отива на добре...

.: Винаги ли си недоволен от себе си?
Калин Врачански: Почти винаги. Но все пак всичко се прави за хората, ако те го харесват, сме си свършили работата.

Автор: Елена Пенева, peneva@avtora.com

Коментари