Художничката Стела Терзиева: Най-красивите рисунки се създават с желание и въображение

За ползите от рисуването за децата и за конкурса за рисунка на BRITANICA "Аз като герой в любимата ми приказка" разговаряме с художничката и графичен дизайнер Стела Терзиева. Тя е един от членовете на журито, което ще оценява творбите на малките художници. Очакваме рисунките на децата от III и IV група на детските градини и I и II клас на училищата до 9-и ноември. Всички условия за участие в надпреварата можете да видите на geroi.britanica-edu.org.
 
Стела Терзиева е завършила графика в Националното училище за изящни изкуства в София и анимация и графичен дизайн в Нов български университет. Има опит като илюстратор на детски книги. Тя е графичен дизайнер в BRITANICA и автор на приказните герои – символи на нашата художествена надпревара. 
 
Стела, как оценяваш темата на конкурса - "Аз като герой в любимата ми приказка"?
За мен това е голяма, силна тема, сериозно предизвикателство за мисленето и въображението. В същото време е много близка до децата. Всяко от тях, докато чете или слуша приказка, си представя, че е някой от героите и споделя какво би направило на негово място. Сутринта може да иска да бъде пират, следобед – Пипи Дългото чорапче. Могат да се видят като супергерои или като такива, които имат нужда от закрила. Децата могат да се нарисуват дори в несъществуваща в любимата им приказка ситуация, която е свързана с представата им за тях самите. Темата е просто безкрайна, дава страшно много възможности. А да изобразиш себе си е сериозна задача не само за малките, но и за големите художници. Почти няма художник, който да не е изпитвал необходимостта да си направи автопортрет. Децата обичат да рисуват семейството си и себе си като част от него, така че това не е ново за тях.
 
Малчуганите особено обичат книжки с картинки и навярно ще се вдъхновяват и от илюстрациите в тях. Каква е ролята на рисунките в книгите – допълваща или равностойна на текста?
В детските книги илюстрациите са с много голямо значение, затова на кориците редом с името на автора стои и това на художника. Илюстрациите предразполагат децата, защото се възприемат абсолютно естествено. Визуалното е първото нещо, което човек възприема, затова неслучайно първите писмености са били рисунки – пиктограми. Илюстрациите се променят спрямо възрастта на читателите. В книгите за най-малките картинките трябва да бъдат по-реалистични и симпатични, за да могат децата да проследят историята само по тях. В книгите за по-големите художникът може да рисува по-стилизирано, разчупено, нестандартно, защото детето вече може да чете и си изгражда представа и от текста.
 
Какво според теб могат да научат родителите от рисунките на своите деца?
Могат да научат как се чувстват, как се развиват. Когато рисуват света около себе си, децата изобразяват самата истина, без да ги интересува кой ще се припознае и как ще реагира. Те нямат навика да замаскират нещата и са напълно искрени. И другото, което обичат да рисуват най-често, са техните желания и мечти – какво искат да им се случи, какви искат да бъдат. Тъкмо това е близко до темата на конкурса, защото когато се опитат да нарисуват история от приказка, те ще се вживеят в сюжета и ще го адаптират към себе си.
 
Какви качества развива рисуването?
Преди всичко стимулира творческото мислене. Хората, които се занимават с изкуство от малки, независимо дали с рисуване, с музика или с нещо друго, са по-разностранно развити, разгръщат дарбите си в много сфери и имат повече средства за изразяване.
Важно е и това, че рисуването развива фината моторика. Децата, които се научат да държат четката и молива от ранна възраст, могат да се справят и с някои задачи в кухнята, или да изработват различни неща, които са трудни за техните връстници. По-лесно се научават и да пишат. А най-важното е, че рисуването им дава усещането, че създават нещо красиво. Това повишава самочувствието им и подобрява усещането им за значимост.
 
В BRITANICA рисуването е силно застъпено в обучението на най-малките ученици. Защо е успешен този подход според теб?
Ключовият момент е тъкмо положителната емоция, свързана с процеса на съзидание. Тя е незаменима и зарежда децата с творческа енергия, която им помага да учат с удоволствие. Щеше да е хубаво ако и в учебниците на големите имаше задачи, свързани с рисуване. Този креативен момент би ги стимулирал. Не случайно релаксиращите книги за оцветяване станаха толкова популярни. Те действат антистресово именно заради усещането на вълнение и удовлетворение от това, че правиш нещо хубаво.
 
Стела Терзиева позира с "Родопска девойка", една фигурите на нейния известен баща - скулпторът Никола Терзиев - Желязото
 
Какви са критериите, по които ти лично като художник ще оценяваш рисунките на участниците в конкурса?
Най-високо бих оценила полета на въображението – необичайното, детското, искреното в рисунките. То не може да се сбърка, никой не може да измисли това, което се ражда в детското съзнание и не е подсказано от възрастните. Веднъж наблюдавах как едно дете рисува къщичка с комин, който стигна до края на страницата. Не остана място за пушека. Детето обърна листа и нарисува пушека на гърба. Възрастен човек не би се сетил! Личи, когато родителят е подсказал сюжета или се е опитал да "стегне" формата на някои от елементите. Дори при децата, които ходят на уроци по рисуване и имат изградена техника, техният собствен почерк се усеща. Въображение, усет, желание – това са елементите, от които ще се получат чудесни рисунки.
 
По какъв начин родителите да поднесат на децата си идеята да се включат в състезанието, без да им влияят?
Достатъчно е да им кажат за конкурса. Ако детето е слушало или чело приказки, ако е разглеждало книжки с картинки, няма как да не е подготвено. Родителите не бива да казват: "Нарисувай това и това!". Не трябва и да ги спират с аргументите – това е много страшно и неподходящо. Нека ги оставят да творят свободно!
 
Има ли деца, които не могат да рисуват, или само родителите са тези, които понякога мислят така?
Това, че едно дете все още няма усещане за цвят, форма, контури или пропорции, не означа, че то няма въображение. Рисуването идва от мисълта, не толкова от ръката. Първичният порив, който кара малките да рисуват, е много ценен и трябва да им се даде възможност да го реализират. Стига да обича да рисува, всяко дете може да се научи.
 
Ти самата имаш ли любима приказка, която си съпреживявала като дете?
Всеки от нас го е правил. Колко ли пъти съм била Пипи, колко пъти съм вдигала кон в мислите си! А любимата ми приказка беше "Майчина сълза" на Ангел Каралийчев. Много разсъждавах как се чувства болното лястовиче, как се чувства майка му, която е принудена да го остави и тъгува за него. Може би подсъзнателно тези образи са ме подтикнали да нарисувам птичките сред героите - символи на конкурса.
 
Какво е твоето пожелание към малките художници, които подготвят рисунките си за участие?
Да участват, без да се тревожат дали ще спечелят. Да не се сравняват с другите. Винаги и във всичко ще има хора, които в нещо са по-добри от теб. Но това не означава, че не бива да рисуваш. Най-ценното е, че ти самият го правиш различно и че имаш вдъхновение да твориш.

Свързани новини

"Кино и класика" се завръща

20.03.2024

Tочното решение за проблеми с гърба

18.03.2024

LecoVita МЕМЕНТО за памет и концентрация

11.03.2024

Здраве за цялото семейство

04.03.2024

Доброволци в спорта

29.02.2024