На път с Радио FM+ и Министерството на туризма: Варвара

Пътешествайте всяка седмица заедно с Радио FM+ и Министерството на туризма из природните маршрути на България! Потопете се в синята магия на Черноморието и научете повече за най-хубавите кътчета, които можете да посетите - и не само през лятото! 

Тази седмица в Морско синьо ви разказваме за Варвара. Как това малко село на брега на южното Черноморие е застинало на ръба не само на морето, но и на ръба на времето и какво е запазило неговите автентичност и дух.

Варвара е място, което не се е променяло може би в последните 20-30 години. Да, има такова място на българското Черноморие. Местното население в момента е около 300 души и селото е успяло да запази облика си и да няма презастрояване. И дори и да има нови хотели, туристите предпочитат да спят в къщите за гости, където имат дългогодишни познанства с местните. Варвара привлича много хора на изкуството, музиканти, актьори, художници. Също така е и сборен пункт за посрещане на първия юлски изгрев. Пясъчната ивица на селото е много малка и скрита в залив, а до нея се стига през няколко големи поляни. Този район е красив всесезонно, но най-хубав е на пролет и през есента. Ако тогава сте там, Ви препоръчваме да се разходите в селата наоколо – Бродилово и Кости, и разбира се Велека.

За Варвара си говорим и с писателката Катя Антонова.

"Смятам че почти всички хора, които го посещават го харесват такова, каквото е, и се стараят да го съхранят такова каквото е. Не искат да го променят. Това е като съвършената любов –  правилният човек, верният любим не би искал да променя човека до себе си, а да го съхрани с всичките му плюсове и минуси. Аз смятам, че повечето хора, които ходят там им се иска да продължават да го виждат такова каквото е.", споделя тя.

И понеже всичко хубаво и добро идва с лекота край брега, както казва Катя, именно докато е била на море с децата, тя е написала и книгата "Зевс".

"Изля се толкова бързо и толкова беше приятен процеса на писане. И после, разбира се, им я четох, защото не бях сигурна дали това, което пиша ми харесва, просто защото ми харесва цялото усещане там. Но пък децата ми бяха категорични, че книгата е много хубава и че историята е много хубава. И дори единият ми син, който е критичен на моменти, каза че му е  много интересна. И така всъщност се роди историята за най-грозното куче. Това е една история за обичта и за отговорността към тези, които обичаме."

Свързани новини