Джордан Ракей пред Елена Розберг: Коя е любимата му музика, неговият най-добър помощник, и повече за предстоящия му концерт в София

 

Eлена Розберг: Роден си в Нова Зеландия, израснал си в Австралия, а от години живееш и работиш в Обединеното кралство. Струва ми се, че си човек на света, но все пак искам да те попитам - представял ли си си някога, че музиката ти ще заплени хората и ще можеш да дойдеш да свириш в България, например?

Джордан Ракей: Не, никога. За мен е все още шокиращо, че хората на различни места по света познават музиката ми. Когато бях тийнейджър, затворен в моята стая, започнах да се занимавам с музика, за да се забавлявам. През последните седем години съм правил концерти на много места - на моя роден остров, в Индонезия, Индия, след дни ще свиря в България, после Токио. Свирил съм по целия свят в красиви страни и градове и това е невероятно. Все още ми е трудно да повярвам.

Е.Р. Възприемам те като музикален пътешественик и изследовател. Права ли съм?

Дж.Р. Определено да! Винаги ми е харесвало да правя нещо различно. Вглеждам се в живия живот за вдъхновение. Всички мои албуми са музикални пътешествия, в които поемам по различни музикални пътеки. И да, бих се съгласил напълно с теб.

Е.Р. Кое е по-интригуващо за теб - да пътешестваш по света или да пътуваш навътре в себе си?

ДЖ.P. О, леле! Интересен въпрос. Мисля че най-любимото ми чувство, е когато започвам работата по нов албум. Изпитвам почти детска радост и се забавлявам докато опитвам ново звучене. Като цяло най-любимото ми нещо е творческият процес, момента, в който създавам нещо ново. Харесва ми да обикалям и да свиря по света, но проблемът е, че нямам достатъчно време, за да разгледам и опозная местата, където съм бил. Затова отговорът ми е - Да пиша музика е най-любимото ми нещо. Да изследвам нови възможности е винаги удивително!

Е.Р. В последния си албум „What We Call Life“ отваряш душата си и дискутираш теми, които са деликатни, дори понякога болезнени за хората - сложни семейни отношения, уязвимост, несигурност, търсене на себе си. Работата по този албум донесе ли ти вътрешна хармония?

ДЖ.P. Да, така е. Дори писането на песните ми подейства много благоприятно. Да пусна албума, да споделя моята музика с хората, да споделя моите истории и да чуя техните, беше много удовлетворяващо за мен. Да науча, че някоя моя песен им е помогнала в труден момент. Добре е да знаеш, че не си сам в това, което преживяваш, и че и други хора изпитват това.

Е.Р. „Family“ е една от най-въздействащите песни в албума. Успя ли да се върнеш в Австралия след отпадането на ограниченията заради Covid и да се срещнеш със семейството си? Какво беше преживяването като цяло?

ДЖ.P. Да, успях да се върна след доста дълго време, защото ограниченията в Астралия бяха наистина много стриктни. Границите бяха напълно затворени. След две години най-накрая успях да се видя с моето семейство. За Коледа миналата година се върнах у дома. Беше много хубаво да се видя с всички, особено след като две години буквално бяхме изолирани. Събрахме се цялото семейство в къщата ни във фермата. Разхождахме се, прекарахме време заедно. Не съм се занимавал с никаква музика. Просто се наслаждавах да бъда с моя брат, с баща ми, със семейството. Беше наистина прекрасно да се върна в Австралия.

Е.Р. Ти имаш свое семейство. Което е това, което го държи сплотено? Кое е според теб най-важното нещо, за да бъде едно семейство щастливо заедно?

ДЖ.P. Всяко семейство си има своята сила, своята тайна, но ако говоря за моето семейство, мисля че причината да сме щастливи заедно е че сме сговорчиви и леки като характери. Не се напрягаме, общуваме лесно. Мисля че трудностите, които съм преживял в детството, с раздялата на моите родители, са ме научили да приемам нещата по-леко и да ги оставя да се случват. Така е сега в моето семейство - няма много напрежение, няма конфронтация. Отношенията ни са леки и спокойни. Мисля, че това много помага на една двойка.

Е.Р. Защо избра Великобритания за място, където да живееш през последните години и да твориш?

ДЖ.P. Всъщност, аз имам корени тук. Родителите на майка ми са от Великобритания, от Ливърпул. По някакъв начин всъщност се върнах вкъщи. Освен това през 2014-та, когато се преместих да живея тук, бях много въодушевен от лондонската артистична сцена. Привличаха ме и възможностите, които даваше шоубизнеса в Лос Анджелис. Но чисто логистично за мен бе трудно да си организирам живота в Америка, така че реших да избера Лондон като една прекрасна възможност. Градът има впечатляваща музикална сцена. Невероятен културен живот. Лондон има мултикултурен дух. Сега живеем тук с моето семейство и съм много щастлив с решението си да се установя в Лондон.

Е.Р. Знаеш ли, аз съм водеща по рок радио номер едно в България- Z-Rock. Но освен на тежка музика, аз съм супер почитател на соул, ар енд би и джаз музиката. В твоите композиции откривам разнообразни влияния. Например, в песента „The Flood“от последния ти албум, ми се струва, че разпознавам вдъхновение от Radiohead. Права ли съм?

ДЖ.P. О, да ...Radiohead са моята любима група. Като цяло съм израснал, слушайки соул музика, но един ден чух парче на Radioheadи животът ми се промени. Това, всъщност, е първата рок банда, която чух. Казах си:  О, господи, на света същестува още музика извън моя малък балон! Те продължават да са моята най-любима банда и да ме вдъхновяват. Това, с което най-много са ми повлияли е техният сюреалистичен, бих го нарекъл, Wall of sound. Те създават уникална атмосфера, която е много специфична и надхвърля понятието за музика. Основата е ритмична, но върху нея рисуват невероятни емоции и смисъл.

Е.Р. Знам, че един от най-големите твои герои е гениалният Стиви Уондър. Как неговото влияние живее в твоята музика?

ДЖ.P. Това, което най-обичам в песните на Стиви Уондър, е че по съществото са поп музика, но на друго ниво, изключително високо ниво. Неговите вокали, мелодичната линия, инструменталната красота, аранжиментите, структурата на песните. Стиви Уондър за мен е най-великият пример за това как може да се прави наистина хубава сложна музика, която в същото време да е достъпна, да се приема от огромна част от хората. Аз самият се старая, колкото и сложна да е една композиция, винаги да има хубава мелодия, така че всеки да може да я запее. Независимо колко сложна е песента, тя трябва да може да бъде лесно възприемана. Мисля че тъкмо в това Стиви Уондър е ненадминат.

Е.Р. Аз открих за себе си твоята музика преди години в Спотифай, докато слушах разни неща на Том Миш. Поддържате ли контакт с него? Имате ли някакви планове отново да работите заедно?

ДЖ.P. Да, през последните няколко години сме работили съвместно по няколко различни композиции. Започнахме още през 2014-та година. Разменяли сме си ремикси на наши неща. Свирили сме заедно. И в момента обмисляме разни идеи, но все още не знам какво ще излезе. Има три песни, които си чакат реда. Може да влязат в негов запис или пък в мое издание. При всички случаи продължаваме да си сътрудничим.

Е.Р. Кой е човекът, който най-много ти е помогнал за музикалната ти кариера?

ДЖ.P. О, и този въпрос е много добър. Знаеш ли, забавно е, защото бих казал, че това всъщност е моята жена. Толкова много хора – моята група, звукозаписния лейбъл, мениджмънта ми, моят агент, всички са много важни за мен и ми помагат, но когато трябва да взема някакво решение за музиката ми, за песен, по която работя, винаги се обръщам към жена ми. Така е било през цялата ми кариера. Тя винаги е била много откровена в оценката си. Случвало се е от моя лейбъл да ми кажат нещо, което просто искам да чуя, знаеш какво имам предвид, но жена ми да има възражения. И обикновено е права.

Е.Р. Ще ми ракажеш ли за музикантите от твоята лайв банда, с които ще свириш в София?

ДЖ.P. Интересното е, че моята концертна група, подобно на музиката, която правя, е доста еклектична. Като стилове в музиката ние имаме различен бекграунд. Моят барабанист е много силен и запален по електронната музика, като по-млад е свирил дръм енд бейс , той е невероятен! Перкусионистът ми е от Венецуела. Той е изключителен що се отнася до владеенето му на латино перкусии, кубински, венецуелски, дори африкански. Китаристът ни е свързан с рок и хеви метъл музиката. Освен това той обожава Марк Нопфлър, Deftones, Radiohead, което е очевидно. Басистката в групата има по-джази стил на свирене и звучене. Всички те са изключителни музиканти и събрани заедно създаваме нашето звучене. Ние сме истинска група, която просто носи моето име.

Е.Р. Какви песни ще ни изсвирите на концерта в София? От новия албум или ще направите и други неща?

ДЖ.P. Обикновено, когато за пръв път правя концерт на място, където никога не съм бил преди, се опитвам да представя колкото се може по-голямо разнообразие от песни. В Лондон, примерно, съм правил вече девет концерта и затова там предпочитам да свиря предимно нова музика. В България ще направя дълъг сет, за който съм подбрал песни от всеки мой албум, като разбира се ще изсвирим и няколко нови парчета. Всъщност това е много забавно, защото ме връща до началото на моето музикално пътешествие.

Е.Р. Имаш ли някакви приятели в България, познати?

ДЖ.P. Всъщност нямам, но се надявам, че след шоуто в София, ще си спечеля. Мои приятели от музикалния бизнес в Лондон са ми разказвали колко прекрасно е в София, затова нямам търпение да дойда там.

Е.Р. Никога не си бил в България така ли?

ДЖ.P. Не, не съм бил.

Е.Р. О, ще бъдеш приятно изненадан. Надявам се. Българите са страхотни ценители на музиката. И ти ще го усетиш, сигурна съм. Да те питам кой е най-запомнящият се концерт в твоята кариера досега? Гластънбъри или пък Tiny Desk Concert?

ДЖ.P. Tiny Desk Concert, даа. Това беше невероятно преживяване. Поне от пет години си мислех, че много ми се иска да го направя. Така се случи, че го организирахме точно преди пандемията. С този концерт си спечелих много нови слушатели и добих популярност. В днешно време много музика се създава на компютъра, но Tiny Desk дава възможност на хората да чуят изсвирена на живо музика, да усетят артистите.  Да, мисля, че това е любимото ми шоу.

Е.Р. Каква е най-голямата ти мечта?

ДЖ.P. Ехаа...Имам няколко мечти. Бих искал да напиша музика за филм, да съм автор на саундтрака на пълнометражна продукция. Също бих бил радостен да напиша музика за видео игра. Всъщност аз съм щастлив човек - правя музика, която обичам, пътувам и свиря по целия свят.

Е.Р. Каква музика слушаш в момента? Препоръчай ни нещо.

ДЖ.P. Много обичам една лондонска група, която прави афро бийт джаз, може да си ги чувала- казва се KOKOROKO. Много ми харесва албума им, те са впечатляваща формация. Много ми харесва и новия албум на една американска изпълнителка, която се казва Мадисън Кънингам. Албумът "LIFE ACCORDING TO RAECHEL" излезе наскоро и не съм спрял да го слушам. Тя е изключителна. Това са моите предложения като нова музика. Ако искате да чуете нещо свежо - тя е най-добрата.

Е.Р. Много ти благодаря! Би ли поканил твоите фенове в България да те чуят на живо?

ДЖ.P. Да, моля ви, всички, които ни слушат и могат да дойдат до София, елате. Това ще бъде първият ми концерт и ще ви изсвиря разнообразни неща от всички мои албуми. Ще бъде забавно! Моля, заповядайте на концерта! Нямам търпение да се видим!

Свързани новини