EXIT WITH LOVE 2010 от Тони Георгиев

Сърбия е велика държава, която се намира в непосредствена близост до западната ни граница. За нея обикновено не се пише нищо, дори курса на валутата. В момента, както и до края на годината, 1 евро ще бъде 102.5 динара, които стигат за класни цигари и необходимите кибритчета. Между двете страни на пръв поглед има само няколко знамена, които на нас ни струват по 30 000 евро бройката. Трябва да отговорите правилно на въпросите "за къде пътувате" и "носите ли наркотици", а след това вече се отдалечавате 2 пъти по-бързо. Най-масовото ограничение на скоростта е 100, а пътната полиция спира само водачи в явно нарушение и веднага ги препраща "на суд" с песен. Има поне 5 причини за подобен трип - да посетите или да се запознаете с роднини, да стигнете по царския път до Европа, да видите адриатическата слава на бивша Югославия или да се регистрирате във второто десетилетие на новосадския Екзит фестивал(снимки). С гордост мога да ви уверя че съм превъртял и пак ще превъртя и 5 те причини.

София - Нови Сад е колкото София - Варна с точност до метър. От Белград до столицата на Екзит ви препоръчвам стария път, който тръгва от Земунските плажове и минава през Батайница и Индиа. Така ще видите още няколко обикновени сръбски градчета, на които ние им викаме курорти. Където и да спрете за закуска ще забележите, че когато иде реч за внимание и гостоприемство, трябва да се подразбира сръбското. Освен това местните са разсеяни и обикновено ти връщат парите, заедно с рестото.
И вече сте в Нови Сад, от страната на Петроварадин, без да пресичате 2 пъти Дунав, както прави магистралата. Със своите широки улици, подредени магазини,  и паркове, подредени с лебеди и костенурки, Нови Сад напомня поразително на София през 1908 година. До тук с хвалбите, сега за EXIT 2010. 

Беше горещо и беше прекрасно до краен предел. Паралелите между взривоопасния София Рокс и  Екзит няма да са успоредни. Тези събития са много различни по своите мащаби. За една прилика се сещам както във фестивалния, така и в националния смисъл на сравнението, и това са комарите. От 2 години Exit Village не се крие под студентските тополи на брега на Дунав, сега е в бившо военно поделение на гърба на Петроварадинската твърдина. Когато пристигнахме в лагера вече имаше хиляди англичани, стотици сърби, десетки българи (предимно от прогресивната провинция, защото столичани са над тези неща), и две рускини. Още с вписването в домовата книга дори на стари карнавални кучета им става ясно,  че Екзит няма нищо общо с фестивалите, които се знаят и превъзнасят от медиите. Екзит не си знае силата, но силата му не ви смазва. И няма причина да не ви се хареса дори  морето от палатки и тенти, където лежат по очи попрекалили с работата и емоциите млади хора. Повечето от тях не спираха кранчетата на цистерните с вода или пък не знаеха как се ползва тоалетна тип „смрадливка”  - много е просто, клякате горе на седалката и чакате.
Самото градче е надеждно, заградено на подходящо и равно място, където може да ти се пръсне сърцето от неизбежния резонанс на слънце и безветрие. Който и да свирка или крещи до теб няма да ти пречи. По подразбиране никой не си седеше в палатката след изгрев слънце и така до след пладне.
Тълпата ни поведе към крепостта за супершоуто на Мика. Този артист е направен от каучук, най-вероятно по комикс. Би могъл да възроди Queen в най-добрите им години, стига да иска. Мика и асистентката му седяха като прожектирани на сцената, все едно гледаш любимото си фигурно пързаляне по двойки, но на сухо.
Хич не бързахме, но преспахме в палатката, което беше и пурвата ни грешка. А втората беше че на третия ден от феста се озовахме в погото на Експлойтед, в резултат на което останахме без португалски сандали и елегантни вечерни шапки. Тези вещи станаха на прах, който вдишахме бързо и безследно. 
Преди втората и последна грешка беше втората вечер на Екзит, запазена за Placebo, както обикновено след полунощ. По принцип през деня човек се мотае по молове и бързи закуски, които се намират толкова лесно, сякаш винаги ги е имало пред очите ни или сме ги знаели къде са. Та така, преди участието ни в концерта на Placebo се освежихме с 10+ бири и групата ми се видя пожълтяла. Браян опита да привлече вниманието на публиката с обяснението, че е тинейджър и веднага след това позеленя ! Аз пък веднага се усетих, че проблема е в осветлението, което състаряваше добре наточените музиканти. Placebo започнаха много официално, но после полудяха. И все пак иглеждаха така сякаш са избягали от витрина или от западно списание. Това беше и единствения концерт, на който не стигнахме до загражденията, на екраните даваха достатъчно близки планове та да си развалим очите. Забравих да спомена, че ще ви разправям само за групите, които сме гледали от начало до край, а не за по пиво или плескавица. Така или иначе, за да стигнеш до твоята сцена минаваш покрай 5-10 други.
Баирът по прибирането в Exit Village се взема за 25 минути зедно с варената царевица и Rakia To Go, в случаи че не предпочитате водка с бира за из път. А на третата вечер нещата започнаха да загрубяват, както вече ви споменах. Вместо на Миси Елиът се подлъгахме да идем на Exploited, или по-скоро да се отбием на Exploited, които ни бяха под носа, а после да идем на Миси, та да видим как ще финишира присъствието си на MainStage с внушителен парад. Шотландците бяха ужасно сърдити че забиват на тясната, но дълга Explosive арена и с наша помощ я попромениха. Всъщност армията на Уати отдавна не е онази крива конфекция, каквато беше. Саундът беше брутален, но качествен. Групата очевидно се знаеше с публиката от деца. Отиде ми шапката при сандалите, май в този ред се изпариха. Пред Exploited си нищо, ако ще да си със сомбреро. На това шоу хората  бързо се разотидоха. А на тръгване един охранител с номер 6043 не ни разреши да си вземем 10 вувузела от тези, които бяха конфискувани от зрителите на входа .
И четвъртия ден го посрещнахме отпочинали, само че на хамак извън кампа. Наоколо се беше изнесъл целия лагер и тук забелязах,  че ако чужденците спят буквално един върху друг, то ние българите гледаме да запазим с разтворени ръце,крака и чанти колкото се може повече от съседните места. Още със ставането започнахме да се освежаваме с бири. Първият и интересен за деня гиг беше на словенците Elvis Jackson, второто задължително театро беше Испания - Холандия, а третото и неизбежно - FNM. Faith разделят на Екзит своето Second Reunion Euro - турне на 2 равни части. А началото е било преди седмица в Португалия, че къде другаде? Къде - къде и хоп най-отпред на Elvis Jackson - много любопитна група, нещо като Ред Хот, но с дрехи. Бъркаха смело ска и пънк  до припадък, а вокалът подскачаше като гимнастик. На другите музиканти не обърнах внимание, защото вече бях истински освежен. Двама от тях обаче имаха гъсти черни бради, което в момента е далеч по-модно от тушировки.
След концерта мернах китайска стена от хора между нас и 3-те екрана на Мондиала. Така че останахме за Pendulum и не сгрешихме. Те свириха адски настървено, все едно че вземат по два хонорара, ако изкарат до края. Pendulum приличат както на Senser, така и на Jesus Jones. Бяха съвършено безупречни като роботи, и едни такива източени като манекени. Оказа се, че имат в пъти повече фенове, отколкото седяха пред екраните в очакване все нещо да се случи на терена. Както всичко английско и Pendulum бяха с номер едно.
И после се започна голямото чакане, което си беше въпрос на вкус.

FNM закъсняха с близо час. Приехме го като пълноценна част от подкосяващия фънк-пънк-соул-джаз коктейл които дядовците дадоха за публиката. Майк включи всичко позволено и забранено в консумацията. Стоеше и се държеше като руски мафиот. Направи няколко опита да съсипе гласа и костюма си. От него научихме кой е шампиона на света, но не разбрах дали е попарен повече от резултата, или от видяното. Съответно падна много пъти в публиката, нали с това е известен. Игра хоро и пя с една сръбкиня на сцената, и след близо 2 часа почти се извини за думите, с които откри шоуто, а именно че веднъж завинаги ще прави магарии в Сърбия. Просто защото и на него, и на нас, ни хареса чудото, което се получи без никакво старание или предумишлено напъване. Ще бъде достатъчно в името на американския народ и световния ред да му се забрани да прави експерименти извън FNM.
И да се забрани на Chemical Brothers, които между другото излязоха бавно след FNM, да, да им се забрани да лъжат хората че са група за концерти, по-добре да си гледат графика за профилактика на химически тоалетни.

На Денс Арената беше доста по-интересно, проверихме на тръгване и преди да се омешаме с местните. След 6-7 часа парти трудно намираш място около корема си.

Прибираш себе си и багажа без желание. Някои хора запалиха от яд дрехите си, други си изхвърлиха обувките, което не мога да го разбера, защото доизносвам моите от EXIT 2005.

Предполагам че има щастливци които са били и на BeforeExit , и на AfterExit, т.е. още 4 дни с много от групите, които пропуснах да видя в официалната програма. Само те могат да ме поправят за достоверността на преразказаното, под което се подписвам.
Дано съм познал, че велика държава се става и като си седиш у дома и се обграждаш със съвършенство (сърбите отдавна са се напътували и навоювали). Надявам се за някой следващ EXIT да ми е готова и новата лична карта, та да я пробвам без червения български „пасош”. 

Много поздрави, така си е то, с две думи!