"Отново съм тук" - филмът за Боян Петров тръгва по кината и си заслужава всяка минута

Едва ли има някой, който се е съмнявал, че историята за живота на алпиниста Боян Петров между катастрофата в Кресненското дефиле през 2016-та и гибелта му под връх Шиша Пангма през 2018 година е вълнуваща и много емоционална, и би се превърнала в много интересен и въздействащ филм.

Защото независимо дали си алпинист, биолог, киноман или обикновен човек, "Отново съм тук" е история за всеки един от нас. Филмът ни разкрива детайли от последните две години от живота на Боян и малко след него. Разказът е сериозен и дълбок, но без да изпада в черни краски или да носи тъга. Разчувства ни, но без да е патетичен. Вглъбява ни, но не ни кара да се чувстваме тъжни.

Може би, защото личността на Боян е толкова голяма и възвишена. Може би, защото авторите на филма, начело с режисьора Поли Генчева, са спазили един изключителен баланс и спокойствие в повествованието. Може би, защото пред силата на природата няма как да се крещи, а ставаме смирени. Пред тази сила, и пред силата на човешкия дух, може само да се поклониш и да се опиташ да си вземеш малко и за себе си. Да, дори и да е някъде там горе, Боян продължава да ни дава.

Защото всеки има моменти на трудности, на загуба на увереност и вяра в собствените си способности и мечти. Имаме физически болки, емоционални травми, болести…, които биха могли да ни спрат да изпълним своя план или идея. Даже, много често става точно така, нали?

Боян Петров обаче е човекът, който е преодолял два пъти рак, с диагноза диабет, след катастрофа с мотор, удар от кола, счупвания, кома… Боян Петров сам и без кислород изкачва 10 от 14-те осемхилядника на планетата. Единствено постижение в българския алпинизъм.

Самата режисьорка на филма Поли Генчева също вече е запален алпинист. Именно заради прословутата воля на Боян тя се решава да заснеме филма за възстановяването му след тежкия инцидент в Кресненското дефиле, подготовката му и тръгването му отново към върховете.

Във филма виждаме уникални архивни кадри на Петров по планинските лагери в Хималаите. Има интервюта с алпинисти от Китай, Чехия, Полша, Испания, с които той е бил близък, с дъщеря му Тея, с приятелите му тук. Ставаме свидетели на трудностите, свързани с диабета, на усмивката му въпреки болките от пироните, докато върви по любимата си Княжевска пътека до Копитото на Витоша. На махането на железата от тялото му и на блясъка в очите му на път към планината.

Филмът завършва с емоционалните кадри на многолюдното изкачване до Копитото на 20 май 2018 година - 17 дни след като Боян Петров е забелязан за последно под връх Шиша Пангма и четири дни след прекратяване на акцията по издирването му. Операция, която организират Кирил Петков и баща му – близки на алпиниста, които успяват за часове да съберат парите и да дадат всичко възможно, за да открият Боян. Ставаме свидетели на уникални кадри на издирването от въздуха, на китайските и на тибетските спасители, и на върха, под който завинаги остана българският алпинист.

Да, той е горе, но продължава да ни вдъхновява, освен с огромните си постижения в алпинизма, но и с научната си дейност като пещерняк и зоолог, който успява да открива нови видове животни и растения. Огънят Боян Петров още гори със своята отдаденост в науката, с човешката си сила и воля в преодоляването на препятствията и острите върхове - и в планините и в самите нас.

Защото високите върхове са сбор от много малки връхчета,  казва Боян. Един по един, стъпка по стъпка, и така до най-високия връх. После към следващия.

Автор: Кристина Цветкова

Свързани новини

Първият трейлър нa новия "Аватар" е тук

10.05.2022

Последният филм на Лорина Камбурова

09.05.2022

Десетте най-любими филма - нова класация

28.04.2022

Филмът тръгва по кината до дни

27.04.2022

Глобиха продуцентите на "Rust"

21.04.2022