Рано пиле рано пее

Материал от "Light" на"Капитал"
Фотограф: Цветелина Ангелова

Един радиоводещ от сутрешен блок за ранното ставане

Предпочитам да работя и да спя по 4 часа, което общо прави един щастлив полуден с парченца плод, и мегдан за стратегии, и трето неофициално преобличане. Освен това съм си сметнал, че никой друг не обяснява по-подредено, спокойно и перспективно от мен. Имам поне 3 причини да пусна мухата на промоция. Като философия ранното ставане е известно на древните цивилизации, но както знаете, няма запазени следи от древен разум в събуждането по тъмно, освен ако нямате влак да гоните и това да е първият за Бургас или Варна. А на перона са композирани още горски духчета с прически спинг-спонг и предстоящи резервации в нежната гора на вечнозелените сънища. Този влак нарочно ми минава пред очите. А те се въртят като мраморни топчета във декоративно фонтанче, което няма маса към електрическата мрежа. Такива са ни контактите, незаземени. Измама като лютата лютеница.
Не съм тръгнал, а вече мисля да се връщам при моето момиче, затворено в цветно одеало. Което ще ме вдъхнови да съкратя или удължа предизвикателството да се прибера вкъщи, след като съм си поживял там, където работя. Или пък да се отплесна веднага в повече от 1 изречение.

Будя се винаги с положителното настроение на времето и готовите мелодии на производителя. По-чувствителен съм от матрицата на едноцифрени модели, не използвам текстилно тиксо, за да си облепя кутията и да се пазя от осветените кадри на изгрева. В бързината никога не пропускам кафето, въпреки че не мога да го разбера в 5:30. А защо няма порцеланови чаши със столчета? Няма винтчета и отварачки, и сувенири или фенерчета с диодчета между ключовете от колана към джоба, които да те държат изправен по принцип върху скованата под остър ъгъл седалка с облегалка. Картината ми се разтегля в невъзможните 26 на 9, въпреки че за нищо на света не сменям традиционното съотношение 4 на 3 в първите 30 мин в нета, запомням без да се унасям и си намирам загубеното снощи. Разказвам го при първа сгода, за да не го забравя преди 10. Ровя по българските агенции, въпреки че един мой приятел спря пушенето, след като мина на български цигари. И ако не си беше довел полякиня от Холандия, щеше да реве и да ми иска ръката след като е пощил родни бизнесдами. Играта с нета се казва "Самоцел" и ме подготвя да падам сам върху себе си, защото никога, ама никога през последните 2 или 4 години не прочетох за виден и самоук малоумник, който си е загубил капата... докато съм спал. Еднооките само създават впечатление, че ходят безстрашно из гората.

Към 6 знам всичко, което ми е важно, а това е за какво 5 пари не дават слушателите. Знам, че трябва да изляза на светло точно тогава, когато очите ми привикват с тъмнината. И започва да синее онова, което после помръква с цвят на улук. Куките на караулката излизат тромаво на пусия, през ден съхнат на гюме. Без развети знаменца по спирките вече се олюлява от рефлекси поколението, което и в празен рейс не може да си намери място. Има и такива, които не ползват привилегиите на осигурения от властта постоянен неплатен отпуск, те не бързат да сбъркат адреса на протеста и внимават под терасата на Масларова във Верона да не буреняса. Познати герои от хижите на Витоша или боевете при Сливница, не съм сигурен.

В условията на температурен борд никой не пита какъв ще е градусът днес. Не те вълнува дали си болен или здрав. Затова гостите на София измръзват или прегряват само когато се прибират у дома си. А аз не бързам за никъде, защото имам всичкото време на света, и на всичко съм се смял, преди другите дори да са отворили "бестника". Онзи ден минах по хлъзгавите павета, да си взема шапка и пагони, та да строявам бригадата с микробуса, която се грижи и пред вас калта да не засъхва. В откритата им тоалетна са разрешени мобифони с роднини и свиждания по интереси, но като всяко нещо, бъкано с електроника, и техните слушалки са бъгави и преди да се изплатят се развалят от емпетройки, без да е мръднало нивото на батерията. Нищо корейско не им е чуждо на строителите. Дрънкат с кофите и те гледат в очите. След работа не знам къде тролстват, но дълъг път ги чака.

По моя обяд или твоята закуска съм се опулил с блясък пак там, където мирише на мартенички и е свежо като мокрите коси на домашната ми феичка. Цена си няма и предстоящият най-необикновен полуден. И за да си оправдая заглавието – дървата хич не ги цепя напоследък, така че със заря ме изпращат и посрещат. Ставайте рано, за да не ви се повтарят нещата, които не ви интересуват. Ако денят ви започва в 5:20, избягвате не само повторенията, но и митичните задръствания. Резултатът вече е 5 на 0 за мен.


Един журналист от седмичен вестник за ранното ставане


От доста време не бях ставала толкова рано, но днес го направих. Утехата е, че изпитанието ще е само за пет дни.
Мобилният ми телефон звъни. Навън е тъмно и студено. Питам се кой ли може да звъни по никое време. Сърдита съм. 4:30 сутринта е, по дяволите. При по-нормални обстоятелства ме очакват още три часа и половина сън. Уф.
Сещам се, че всъщност аз нагласих алармата да ме събуди. Днес работата ми започва в 6.00. Ако не си направя кафе, изобщо няма шансове да се разсъня. И да провокирам доброто си настроение, моля ви се.
Естествено, ранното ставане не е случайно. Участвам в "социален експеримент": ТВ2 снима размяна на медии като загрявка за "Размяна на съпруги". Вместо да работя в "Капитал", в продължение на една седмица ще водя сутрешния блок по FM+ "Кофеин". Честито.

Както и да е. Решила съм, че ще участвам, и ще ставам, ще водя и така. Успявам да си направя кафе. Истината е, че винаги съм се възхищавала на радиоводещите, които могат постоянно да излъчват добро настроение и позитивизъм от ефира. Независимо кога са станали и какво преживяват в момента. Аз имам нужда от настройка. През последните години, откакто съм в "Капитал", съм си създала дневен ритъм, навици. Сутрин ставам в 8.00. Имам любим маршрут, кафене, където обичам да пия капучино, уговорени срещи, планьорка, обяд. Сега ритъмът се сменя.

Пристигаме в FM+ точно в 6:00. Водещият, с когото за мое облекчение ще си партнираме в студиото, ми съобщава, че всъщност можело да съм в радиото и в 6:20. Пропуснала съм двайсет минути сън. Като за първи ден на нова работа се старая.
Настроението на новия ми колега е удивително. Оказва се, че вече няколко години всеки ден става в пет и води сутрешен блок. Направо да те заболи сърцето. Питам го няма ли усещането, че като става толкова рано, пропуска важни неща: да сънува още нещо, сутрешната целувка на приятелката си, пиенето на кафе и обсъждането на новините първо с нея. Сутрините могат да са вдъхновяващи за любов, но не и когато си станал в 4:30. Не ми отговаря. Усмихва се и сменя темата.ю

В радиото всъщност е много хубаво. Звучи приятна музика. Съобщаваш новините, ама така, по-забавно. Четеш хороскопи. Говориш си със слушателите. Имаш предимството да им помогнеш да започнат деня си щастливо и усмихнато. Още в 7 съм забравила колко е трудно да се става рано.
Радиото е жива медия и може наистина да качва адреналина. В 10:30 вече си свободен. Пред теб е целият ден. Можеш да правиш каквото си искаш. Да започнеш втора работа дори. Поне така си мислиш докъм един следобед. Тогава клепачите ти натежават, но не можеш да мигнеш, защото е непривично слънчево и светло. Сигурно трябва време, за да свикнеш.
Когато ми казаха, че ще участвам в размяната на медии, започнах да гадая – да разсъждавам кое би разтърсило най-много представата ми за професията на журналист? Първо си представях, че ме пращат в жълто издание, за да пиша репортаж за рождения ден на някоя фолк звезда. Когато разбрах, че ще бъде в радио, си пожелах поне да не е в сутрешния блок...

Днес обаче съм в необяснимо добро настроение. Може би е от ранното ставане?