Васил Димитров, създателят на първото радио за класическа музика в България, с отличие "Златен век"

Създателят на първото ефирно радио за класическа музика в България, Васил Димитров, получи наградата "Златен век" звезда и Грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.
 
Васил Димитров е диригент, общественик и един от доайените на българското частно радио в България. Съосновател на наградите за принос към изкуството "Златно перо" и съучредител на националните награди за музика и танц "Кристална Лира". Като създател на първото ефирно радио за класическа музика в България и основател на "Кантус Фирмус", той трайно работи за налагане културата на класическата музика сред младите хора. По негова инициатива в България пристигат едни от най-големите имена в класиката и джаза и се организират популярни събития и фестивали.  
 
Само ден преди празника на Народните Будители, за своя значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност, Васил Димитров получи награда "Златен век" звезда и Грамота, връчена му лично от министъра на културата Найден Тодоров. Авторитетният приз дойде месец преди да се отбележи 30 години от създаването на първото ефирно радио за класическа музика в България
 
Г-н Димитров, как ще отбележите този изключителен юбилей? 
По най-подходящият начин - с музика. На 7 декември в зала "България" организираме мащабен концерт. Събитието е част от програмата на 24-тия "Европейски музикален фестивал", с подкрепата на Министерство на културата и Столичната община. На една сцена ще съберем звездите на българската класическа музика Людмил Ангелов (пиано), Марио Хосен (цигулка), Георги Черкин (пиано), Атанас Кръстев (виолончело) и Гергана Николаева (мецосопран), а домакин на събитието ще бъде Оркестър "Кантус Фирмус" с диригент Григор Паликаров. Специално участие ще вземе и младият цигулар Антон Георгиев от НМУ "Любомир Пипков". Тържествената концертна вечер ще представи на публиката палитра от емоции и музикални образи от Моцарт, Бизе, Шопен, Паганини, Шуман, Чайковски или Равел.
 
Интересна е историята при създаването на първото ефирно радио за класическа музика. Споделете я. 
Със Софийската филхармония бях на турне в Англия и тогава за пръв път чух английското Класик ФМ. Бях повече от впечатлен! Говорим за времето, когато в България "дивата чалга" беше в разцвета си, а класическата музика-меко казано непопулярна. 
 
След време разбрах, че "Свободна Европа" започва да излъчва в България и търси партньорски програми. Тогава бях диригент в Музикалния театър, но усетих, че съдбата ми дава знак и ще пожертвам досегашните си успехи в дирижирането, за да започна да се занимавам с радио. Предложих предавания за класическа музика и поканих като водещи колегите си от Консерваторията, като някои от тях и до ден днешен са в радиото. Пилотните предавания записахме на лента, в студиото на НАТФИЗ с гласа на Михаил Билалов. Първото издание се излъчи на 19 декември, във вече далечната 1994 г. 
 
Звучи лесно и дори романтично. Всичко ли мина както сте го планували? 
Не, разбира се. Спомням си колко трудна беше логистиката в началото. Трябваше да записваме дигитални касети с предаванията и да ги изпращаме по куриер или автобус до Мюнхен, където е централата на "Свободна Европа". От там зареждаха излъчването, за да се подсигурят в съдържанието, защото това бяха първите години на демокрацията, а ние можеше да сме скрити комунисти. Успях да ги накарам да ми повярват и две години по-късно ни разрешиха да започнем излъчване на живо. Тогава се появиха и първите страстни фенове и разбрахме колко голяма обич имаме от слушателите, които бяха зажаднели за такова радио, с такава музика. 
 
След закриване на радио Свободна Европа имахме възможността да получим неоценимо партньорство от страна на Софийския университет "Св. Климент Охридски". То продължава вече 18 години  и дава плодове, на които се радва цялата културна и музикална общественост. Днес това партньорство се реализира на честота 88 MHz с наименованието – "Алма Матер – Класик А". Това е начинът, по който България има своето радио за класическа музика, показващо   европейска ни принадлежност и нашия принос към европейската и световна култура.
 
А откъде намирахте разнообразна музика в онези години?
Никак не беше лесно да се открие музика за излъчване. Всичко беше въпрос на логистика, преговори и финанси. Но има един момент, който искам да споделя. Точно в най-трудния ни период за селектиране на музика, получихме неочакван подарък. Нестандартната пратка беше от наш приятел в Питсбърг, Франк Фишър - меломан, в борда на Питсбъргската опера. Фишър ни подари два куфара с дискове и тогава радиото всъщност се сдоби с изключително богата фонотека за класическа музика. 
 
Как е възможно такъв тип некомерсиално радио да оцелее през годините?
Действително беше много трудно, защото такъв тип радио не е търговско и никога не стана търговско. За да може да се издържаме започнах да правя концерти.  Колкото и парадоксално да звучи-концертите издържаха радиото. 
 
Като ученик, дирижирах оркестъра на музикалното училище в София и по време на първата и втората асамблея "Знаме на мира" имах концерти със солист Васко Василев – тогава 8 годишен. Години по-късно, през 2000-та година отново се събрахме и аз организирах първия голям концерт на Васко Василев и неговата група "Лауреат" в България. Васко ми каза, че му трябва и оркестър за концертите и понеже тогава започнахме да правим "Европейски музикален фестивал", събрах група, която сега всъщност е оркестъра на Кантус Фирмус. Казах им, че ако мине добре, ще направим оркестъра постоянен и от тогава всъщност имаме концертни сезони вече 23 ти сезон. Станахме домакини на плеяда от най-известни световни музиканти. 
 
С кои имена от световния музикален бизнес сте работили?
Не просто работили, а за пръв път поканихме в България гигантски звезди като Пинкас Цукерман, Джошуа Бел, Гил Шахам или японската цигуларка Мидори Гото. Но не се спираме само до имена свързани с класическата музика. Искам да отбележа и велики джазмени, които дойдоха по наша покана в България, като Ал Жиро и Джордж Бенсън, или Мишел Льогран, когото също поканихме за пръв път.  
 
Какво ще пожелаете на слушателите и почитателите на Алма Матер КласикА за следващите 30 години?
Никога да не правят компромис с вкуса си и да инвестират в качествено музикално образование на децата си. Това, което класическата музика дава като усещане, като сензитивност, като поглед към света и културата, не може да бъде дадено от никой друг музикален стил. 
 

Свързани новини

Топ 100 на Радио Fresh! избухна в ефира

19.12.2024

Честит юбилей!

19.12.2024

Висока чест

01.11.2024

Изключителна кауза, страхотен екип!

24.10.2024

Остават броени дни

17.10.2024