Мария Касимова – Моасе: "Историите ми не са уникални, просто имам дързостта да ги разкажа"

15.06.201714:43

"Историите ми хич не са уникални. Просто имам дързостта да ги разкажа, както са.", каза Мария Касимова – Моасе, която гостува в "Ива от сутрин до обед", за да разкаже за книгата си "Близки срещи със смесени чувства", в която споделя истории около журналистическите си текстове, показвайки "другата страна на монетата".

"Отне ми много време да събера смелост да седна да пиша книга и да се афиширам като пишещ човек. Много хора ме убеждаваха да събера написаното през годините в една книга и в един момент го сметнах за добра идея. След като събрах текстовете и ги погледнах, си казах, че направена така, книгата не е специална. Тогава Жоро Тошев ме посъветва да подходя документално към нещата и да разкажа историите зад текстовете.", сподели Мария.

"Аз пиша още от дете. Спомням си, че бях много хремава веднъж и майка ми ми донесе две носни кърпи от немския център, което им придаваше много висок статут. Повлияна от Джани Родари, започнах да пиша, вдъхвайки живот на тези кърпички. Това беше първата ми някак призната творба, защото ме поканиха на среща след асамблеята "Знаме на мира"., разказа тя за писателя в нея.

"Така с една съученичка решихме, че ще пишем книга – аз пиша, тя рисува. Изписах всичко на ръка, тя правеше илюстрации и дадохме завършения вариант на дружинната, която обеща да я даде на някакъв си комитет. Минава се време, дружинната ни подминава в коридора и нищо не ни казва. Накрая събирам смелост да отида до стаята и да попитам дали има резултат. Почуквам на вратата, отваря дружинната и аз питам за книгата, а тя казва "Оо, дала съм я много на високо, чакаме да кажат.". В този момент, зад дружинната, виждам една учителка, която в търсене да увие огризката от ябълка в нещо, взима нашата книга, откъсва страница и я увива в нея. Това беше изключителна травма за мен и затова имах нужда да събера смелост за сегашната книга.", сподели още Мария.

"Една от историите в книгата е свързана с баща ми. Той отдавна не е на този свят, но една част от историята се случи на датата, на която той почина. Преди време бях в един тежък брак и разбрах, че тогавашния ми съпруг ми изневерява. Тогава, на датата, на която татко почина, отидох на гроба му и като луда заревах пред плочата и започнах да го питам какво да правя. Поревах си, камъкът нищо не ми каза и аз си тръгнах. По-късно същия ден голямата ми дъщеря идва при мен с паспорт и въпроса "Мамо, коя е тази жена.".

Виждам жената, с която той ми изневерява и всичките печати в паспорта й. Сравнявам с неговия и разбирам, че те за 4 години са обиколили цяла Европа заедно. Хубавото в тази история е, че в денят, когато попитах баща си какво да правя, се случи точно това, което ми отвори очите.", завърши Мария Касимова – Моасе. "И тази книга е за много хора, които в момента преживяват това, което преживях преди време аз, а сега имам силата и смелостта да го разкажа. Защото е моят живот."