Майкъл Джексън - историята на едни непубликувани снимки

Непубликувани до момента снимки на Майкъл Джексън ще бъдат продадени на търг на 13 декември в Париж. Те са дело на френския фотограф Арно Бани, когото Джексън избира през 1999 г., за да му измисли нов външен вид. Френското списание "Пари мач" разказва за невероятната му среща с Краля на попа.

До последния момент Арно Бани смятал, че това е шега. Дори когато му изпратили билет за Ню Йорк за отиване и връщане по покана на певеца. На летище "Кенеди" костюмираният човек, държащ табелка с името му, който го насочил към лимузината, има толкова сериозен вид, че едва тогава фотографът започва да вярва. Резервираната стая в хотел "Waldorf Astoria", в който Джексън държи под наем половината от един етаж, го убеждава напълно. Но на следващия ден обядът с важна клечка от "Epic Records", звукозаписната компания на певеца, е вледеняващ. Преди да го повери на охраната този около шейсет годишен, елегантно облечен човек, хвърля презрителен поглед на бермудите на 23-годишния французин. И го уведомява: "Този следобед ще се срещнеш с Майкъл Джексън. От този момент забравяш за всичко. Ако ли не...". Заедно с охранителите Арно чака търпеливо в хол. След това "ме бутнаха в един коридор, почукаха на една врата, отвори"Той"...Прегърна ме десет пъти, и с мек глас ми благодари, че съм дошъл". Майкъл се появява без грим, облечен в копринена пижама с винен цвят. Той не прилича съвсем "на човешко същество. Той е уникален, едновременно впечатляващ и трогателен", разказва Бани. Силно го впечатляват огромните му очи, черни и прекрасни, върху статично лице, разядено от пластичната хирургия. И също така странната му прическа, получена чрез съпоставянето на "няколко перуки". Майкъл Джексън се движи, по-точно се плъзга, по дебелия мокет в хотелската му стая с класическо обзавеждане. Плазмените екрани и конзолите за видеоигри са единствените препратки към детството. Арно разгръща фото албумите си на земята и започва да говори на развален английски. Въпреки смущението му, химията сработва. Майкъл гали страниците, ръкопляска леко на снимките, които му харесват, като дете, което не може да говори. Казва: "Харесва ми, харесва ми", става и подскача. Бодигардовете, творческата директорка, свитата от съветници не помръдват. Арно от своя страна казва, че живее в Париж и че е развълнуван от срещата им. В най-строга тайна, наложена от музикалната компания "Сони", Арно Бани събира екипа си - младежи като него самия. Пет-шест пъти в тези три месеца на стрес и подготовка Арно се връща в Ню Йорк. "Връщах се в Париж, работех, изпращах снимки. В продължение на дни нямах никакво известие, всеки път си казвах, че всичко свърши...". Но всеки път му насрочват нова среща. Всеки път в хотел "Waldorf Astoria", всеки път с един и същи ритуал. Хората от "Сони" стават все по-гневни на този млад французин, който носи на звездата "дизайнерски" дрехи за 15 000 евро. Майкъл харесва всичко и е съгласен с всичко. Той иска от Арно да измисли и други сценарии, за други снимки, серия, вдъхновена от Фред Астер..."Той дори казваше, че иска да се занимавам с външния му вид през следващите десет години...", разказва фотографът. Майкъл се възхищава от макетите. "О, да да", възкликва той, пляскайки с ръце. Около него е нареден целият му антураж: фризьор, стилист, гримьор, хора от звукозаписната му компания, асистенти. Звездата никога не им дава думата, но те старателно раздават съвети, всеки в своята област, без да показват и най-малката от неговите емоции. Когато Арно предлага на Майкъл да си подстриже косата, всички го гледат с вид, сякаш искат да му кажат "как смееш?" Но той действително се осмелява. Да кажеш на Майкъл, че фалшивите му коси са грозни! Но, Майкъл се съгласява. "ОК, ще го направя". Никой не му противоречи. Никога. На последната среща му искат списък с всички гримове, които ще използва, за да им бъдат направени лабораторни изследвания и да се уверят, че няма да предизвикат алергия. За място на фотосесията избират Париж, края на юли 1999 г. Списъкът с асистентите е достоен за холивудска суперпродукция. Студиото трябва да е достатъчно голямо, за да може да влезе кола и да се извърши евакуация с хеликоптер. Необходима е също така зала за игри за децата и ложа, така че звездата да не се засича с никакви външни лица в коридорите. На следващия ден, когато целият екип чака трескаво на снимачната площадка, той не идва. Срещата е отложена за следващия ден към 9 ч сутринта. Два часа по-късно Арно разбира, че "Авторитетът", кодовото название на Джексън, "току що е напуснал своя дворец, движи се по периферни улици, за да избегне папараците".Според предварителният сценарий Арно се насочва към вратата на колата, отваря я, Джексън слиза първи, следван от Принс Майкъл и Парис. Той прегръща фотографа. "Майкъл, благодаря ти, че дойде, добре дошъл, добре дошъл", повтаря Арно. Единствените хора, на които е позволено да се приближат, са фризьорът, гримьорът и двамата стилисти. Себ Баскл, фризьорът, е първият, който е представен на звездата. Този 35-годишен здравеняк не е от хората, които лесно се впечатляват. Поне така казва преди да хване в ръцете си косата на "Краля на попа". Част от главата на певеца е изцяло плешива заради тежко изгаряне при снимките на реклама през 1984 г. Той поставя там основата на перука, подготвена предварително с желаната дължина. След това скъсява истинските му коси, дълги до раменете. Майкъл не прави никакъв коментар. Тополино се заема с грима. Необходими са му поне два часа, за да "възстанови" лицето му, преди да започне истинската творческа работа. Майкъл остава с мраморно лице. "Никога не бях виждал такова нещо. Независимо кой се навърташе наоколо...Той можеше да остане с часове, съсредоточен пред огледалото, без да помръдне и на милиметър", разказва гримьорът. "Татко, изглеждаш страхотно", възкликва Принс Майкъл, минавайки покрай него. Звездата се усмихва. Фотосесията започва със снимката за обложката на албума "Invicible", колкото се може по-нестандартна, тази за която Майкъл е мечтал от първия ден. На снимката за гърба на обложката, той спи върху луната, вдъхновила прочутата му лунна походка. Майкъл изпълва цялото пространство, носи се, извършва отсечени движения, на които само той знае тайната. Грацията му е несравнима. Идва втората вечер...За последен път целият екип е помолен да се скрие зад голямата черна завеса. Изтощен, Арно изпраща Майкъл до бронирания автомобил. "Беше прекрасно, благодаря ви, благодаря на всички", казва тихо звездата. Железните врати отново се затварят. След като получава снимките, Джексън се обажда още веднъж на Арно: "Беше толкова приятно да работя с теб...". През 2001 г. излиза албумът "Invincible". За обложката не са използвани снимките на Арно. Чрез договор фотографът се ангажира да предостави всички права на "Сони" за десет години. Той не може да направи нищо със снимките освен да ги остави в ковчеже в банката в очакване на новини от Майкъл Джексън. Той никога не му се обажда. След като научава за смъртта му на 25 юни 2009 г., фотографът разбира, че от едва един месец непубликуваните снимки са отново негови. /БГНЕС

 

Обложката на "Invincible" от 2001 година



 

Коментари