Диетата на Килиън Мърфи за "Опенхаймер"
24.07.202315:14
|
|
Tweet |
Актьорът Килиън Мърфи ядял по един бадем на ден, за да отслабне и да се доближи физически до героя, който е трябвало да изиграе – Дж. Робърт Опенхаймер, теоретичен физик и баща на атомната бомба.
47-годишният актьор от популярния сериал "Peaky Blinders" отказва да влиза в подробности за това как е отслабнал за ролята си в "Опенхаймер", но 40-годишната Емили Блънт, която играе съпругата му във филма, разкри как се е трансформирал.
"Той имаше огромно предизвикателство пред себе си. И можеше да яде само по един бадем всеки ден“, каза тя в интервю. "Беше слаб и изнемощял", добави тя.
Килиан каза в скорошно интервю за "Ню Йорк Таймс“: "Опенхаймер имаше ясна физика и силует, така че исках да постигна някаква прилика. Трябваше да отслабна, работихме по шиене на костюми, той е бил доста слаб... почти изтощен, живял е на мартини и цигари.“
Филмът на режисьора Кристофър Нолан ни връща във времето, когато американският физик ръководи създаването на атомната бомба по време на Втората световна война. Ученият ръководи детонацията на първата такава бомба - "Тринити“, в пустинята на Ню Мексико, преди да бъдат бомбардирани Хирошима и Нагасаки.
"Опенхаймер" излезе заедно с "Барби" по кината миналия петък и предизвика своеобразен феномен, който си има и име - "Барбенхаймер". Интернет е залят с мнения, гифчета и дори мърч, които са посветени на двете ленти.
Историята за емблематичната кукла с Марго Роби в главната роля победи в боксофиса със 337 милиона приходи по света, като по този начин стана филмовото заглавие с най-успешен първи уикенд. "Опенхаймер" е спечелил 80.5 милиона долара от билети само в САЩ, а световното му постижение е 174 милиона за уикенда, от които 35 милиона са само от IMAX прожекции, което също е рекорд.
"Разпродават се прожекции в 4 сутринта. Хора пътуват до други държави", казва изпълнителният директор на IMAX Рич Гелфонд за филма на Кристофър Нолан, който езаснет на 70-милиметрова IMAX лента. "Това е феномен отвъд всяко сравнение". Критиците също предпочитат черно-белия епос на Нолан, като единодушното мнение е, че това е филм-шедьовър.
