Нашата Лора Крофт пред в-к Монитор: "Да се набъбриш в 60 секунди"

Сигурно сте я засичали поне веднъж в сутрешния крос между радиостанциите, докато пътувате за работа. В „Минутката на Лора Крофт” тя е специалистът по всичко на FM+.

Говори с революционен плам както за смисъла от преяждането по коледните празници, така и за войната между половете. Фамилията є по паспорт е Миланова. Тя е в разгара на 30-те, с ограничен бюджет за екзотични ваканции, както обича да споделя. Когато мисловният є бушон прегрее, просто отива на кино.

Русата муза в сутрешното шоу Kofein! завършва столичната Руска гимназия, а после записва и филология в Пловдив. Радва се на класически студентски години, чийто център са колетите с туршия от мама и верните другари, с които да я полее. „Не станах адвокат, защото бях класически мързел. Иначе това беше детската ми мечта, вдъхновена от филмите”, разказва Лора. Момичето, превърнало в спортна дисциплина философстването в 60 секунди, започва в радиото като секретарка по заместване. До този момент опитът є в медиите е нулев. „Никога не съм си мислила, че ще стана водещ. Преди това работих като сервитьорка и продавачка в магазин”, съобщава тя. Постепенно кариерата є се измества от правенето на кафе и вдигането на телефона към реденето на рекламни блокове. Не след дълго получава и оферта да сипе шеги и закачки по актуални теми, но само в рамките на 1 минута. И така вече седем години.

„През ум не ми минава да се отказвам от рубриката ­ казва тя. ­ Станала ми е като хубав навик. Не че се хваля пред познати, че говоря по микрофона, просто съм щастлива, че имам думата.” Лора обича и анонимността на радиото и твърди, че никога не би се занимавала с телевизия. Притеснява се, когато по време на запис между нея и тонрежисьора има трето лице. Аплодисментите от непознати я объркват.

Междувременно ръсенето на позитивни остроумия є носи оферта за списване на авторски материали от месечно женско списание. Миланова бърза да се дистанцира от амплоато на българската Кари Брадшоу, защото, за разлика от нея, не смята отношенията между мъжа и жената за евъргрийн. Въпроси като причина за изневярата и как се случва любовта са спрели да я вълнуват, откакто се издържа самостоятелно. Смята, че човек трупа базисния си опит в романтиката до определена възраст. Върховете и спадовете във връзките му след това носят усещане за дежа вю, което при желание за хепиенд можеш да манипулираш. „Приятелките на майка ми например не спират да ме питат дали не съм омъжена за евреин. Подвежда ги фамилията от псевдонима ми. Измисли го Ива Дойчинова и всъщност е игра на думи с филма.”

Извън ефир руската филоложка също бие рекорди по разговорливост. Има мнение за всичко и не пропуска да го „изприкаже”. Логореята є забавлява приятелите и я превръща в душата на компанията. „Близките ми нямат нищо против. Даже ме експлоатират да свърша нещо полезно. Когато съм в радиото, ми звънкат, видят ли неработещ светофар или дупка по улицата. Искат да ги спомена, та току-виж някой реагира и ги оправи.” Темата, която я гъделичка до изтощаване, е чистотата под формата на лична хигиена и състоянието на улиците. Пали се за книги и филми. А за работата си твърди, че никой не я редактира, преди да влезе в студио. „Имаше период, в който си позволявах да съм краен критикар. После се научих и в най-гадните неща да намирам позитивното ­ отбелязва водещата. ­ Или просто да казвам „не е хубаво така”, без да осъждам директно. Правени са ми забележки за реплики като: Този за какъв се мисли, това на нищо не прилича!. Но това бяха грешки на растежа.”

Като всеки медиен герой с прям изказ Лора очаква да намери пред вратата си спящо стадо от интернет хейтъри. Единствените негативи, които е отнесла за седем години „дрънкане на глупости”, обаче са препоръки да оправи „р”-то си. „От малка знам, че е непоправимо и няма логопед, който да сътвори чудеса с дикцията ми. Не го намирам за чаровен дефект, но го толерирам.”

Ако се чудите дали тази толкова бъбрива жена има мъж до себе си, то отговорът е „не”. „Липсва ми и стереотип за идеалния ­ споделя тя. ­ Като го видя, ще го позная. При всички положения обаче няма да ме грабне с това, че е работлив и с добро сърце. Може и чувство за хумор да няма, защото аз дрънкам смешки за трима.”

Последната книга, която прочетох, беше.... “Танцувай, танцувай, танцувай” от Харуки Мураками. Това е продължение на “Преследване на дива овца”, книга, която не знам защо толкова години пренебрегвах. Фен съм на “Игрите на глада” и чакам с нетърпение филма. На месец чета поне по две книги и нямам идея как някои хора се лишават от това удоволствие.

Обичам да се събуждам с... желание да стана и да ида на работа. Или да изляза по работа. Държа да имам цел и задачи за деня. Дори и в почивните дни си правя план за действие. Често планът се свежда само до мързелуване, но все пак е план.

Изнервям се от… вечно недоволни и мрънкащи за дреболии хора. Направо ми скапват настроението. Малко са нещата, за които има причина да се ядосваме истински.

Най-романтичният жест към мен се състоеше в... дълго е за разказване и не е свързано с букет цветя, плюшено мече или парфюм. Не е и серенада под терасата ми.

За да се класира за втора среща с мен, един мъж трябва... да не ми е бил скучен на първата и да не съм казала, че бързам да се прибера, за да простирам.

Усмивката ми се връща, когато… Не се налага да се връща. Дори когато приятелка ми се оплаква от гадже, не я вземам на сериозно, защото знам, че след години няма и да помни изнервящата история. Забавлявам се например, когато видя, че мъж се прави на разсеян в метрото и не дава седящо място на възрастна жена.

Перфектният финал на деня е… да свърши на другата сутрин. Искам да свърша, видя и направя възможно най-много неща.

В дилемата диета или спорт решавам в полза на... спорт. Сега в момента е тичане, изразяващо се предимно в желание за тичане. Лятото тичах сутрин навън по половин час. Направих го пет пъти. Нищо не е, но се чувствах добре. Думата „диета” ми изглежда старомодна. Предпочитам да казвам, че се храня разумно.

След пет години се виждам като… по-зрял човек. Все си мисля, че с възрастта помъдрявам, и се надявам тази тенденция да се запази. Ще се радвам дотогава да ми се е случило нещо хубаво и изненадващо.