Ива Дойчинова: Радиото е медията на настоящето и бъдещето
16.12.201515:12
|
|
Tweet |
Топ водещата на FM+ Ива Дойчинова е добре позната и от телевизионния екран. В радиото сега тя води блок от 8 до 12. В радиото прави телевизия. В предаването й гостуват хора от областта на културата и изкуството. Рицар на книгата е и често представя автори и книги в шоуто си. Чаровната заклета вегетарианка е изключително свободолюбива, а за благородни каузи е готова да даде и сърцето си. Nbox я потърси преди коледните празници, за да сподели тя вижданията си за своята професия и медиите, за начина си на живот и хранене, а също за да ни разкаже за благотворителните инициативи – защо участва в едни, а към други е резервирана.
Какво те зарежда най-много в професията ти на водещ?
Възможността да създаваш тази медийна среда, която зарежда самия теб и хората, които мислят като теб. Напоследък все повече хора се отказват от телевизия, не четат масовите вестници, избягват големия шум, страх и паника, който създават традиционните медии. Затова и се "отдръпват“ в едно свое пространство, в което сами избират начините и средствата да се информират и забавляват. Изборът обикновено се случва в собствения им компютър или слушалката в ухото. Затова искам да създавам предавания, които галят, интригуват, провокират, забавляват – но са от вдъхновяващата страна на живота. Там никнат криле, става ти вкусно, танцува ти се… Може и да ти се приплаче, но от този плач, при който сълзата се ражда в ръба на усмивката
Как си представяш радиото в световен мащаб след 10 години?
Радиото за мен е медията на настоящето и бъдещето. Тя има уникалното свойство да бъде с теб, докато се движиш и следваш собствения си темп. То е демократично, леко, настройваш с лекота станциите, играе си с твоето въображение… Съдържанието може да се прави с бързина, която другите медии нямат. Бъдещето на радиото виждам като проекция на социалната мрежа. Слушателите да могат да записват свои гласови съобщения с важна за тях информация или идеи и да ги "постват“ в ефир. Вече го опитахме в Радио FM+ и мисля, че тази идея ще има все по-голямо развитие.
Имаш ли стратегия за оцеляване в твоята професионална сфера?
"Оцеляване“ е дума, която не харесвам, когато говорим за професия. Там или живееш и ти е хубаво, или сменяш мястото и сферата. Докато изпитвам огромното удоволствие, което изпитвам сега от това, което правя заедно с нашите съмишленици, въпросът е как да сбъднем още мечти в ефира. А това е само въпрос на дръзване и добри идеи.
Разкажи за някоя своя съдбоносна среща в ефир? Имала ли си такова усещане някога?
Много са. Интересното е, че хората в радиото говорят сякаш по-лично и влизат в по-дълбокото, отколкото по телевизията. Напоследък често ми се случва да интервюирам едни и същи хора в двете медии и да получавам различен резултат. Може би в радиото хората навлизат в душевната си дълбочина по-лесно, защото не виждат камерите и не мислят как изглеждат. "Съдбоносна“ може би е силна дума, но срещата ми с Мариус Куркински беше много близко до това. Само че не беше нито в радио, нито в телевизия, а на срещите "Цената на успеха в Аполония“. От телевизионното ми битие най-силно помня и ме промени пътуването в Африка – Централно африканската република и Кот Д’Ивоар, откъдето снимах филмчета за живота на хората там. Конкретният повод за моето отиване беше тетанусът, но наученото е за живота и смъртта, радостта и тъгата. В радиото търсенето на будители стана най-силното ми преживяване. Интервютата с Георги Господинов, Максим Ешкенази, Стефан Цанев, Йордан Камджалов помня и преживявам дълго.
Сега за твоя начин на живот. Ти си вегетарианка. Кога и как реши, че месото не е за теб?
Бях на 20 години, когато избрах да не ям месо, прости захари и сладории. Дотогава се занимавах активно с балет и имах чувството, че след като престана ще се появят едни тлъстинки и ще избирам наклонени улици, за да се търкалям. А чисто физически вече ми се мързелуваше. Така че изчетох доста книги за правилно хранене, но Лидия Ковачева и Пол Брег си останаха лидерите. Избрах тяхната система и не съжалявам, напротив, радвам се на живота.
Обикновено хората, които изключват месото от менюто си имат и по-различна житейска философия. Какво се промени в теб и как започна да живееш след това?
Добър въпрос. Май най-важното, което научих е, че робуваме на навици. Включително в храненето. Когато някой ми каже, че не може без месо или не може да става рано, ми е чудно. Всеки човек може всичко, стига да го пожелае. Не бих казала, че съм по-хрисима от преди. От лесно запалима течност съм направена, а и усмивката винаги си е била с мен. По-скоро бих казала, че тялото ми е това, което е духът ми. Храня се така, както мисля. Обичам да ям, но това, което е добро за мен.
Твоето семейство споделя ли "зеленото“ меню?
Неее! Хапват си всичко. Децата ми обичат месото, особено телешкото, а за сладичкото да не говорим. Мъжът ми също е почитател на вкусовете на небцето и не го мисли много откъм комбинации и калории. Но всички са слаби и в добра форма. Мисля, че всеки от тях на този етап е намерил точния ритъм между храненето и движението. А и всеки за себе си решава сам как да живее и с какво да се храни. Аз само мога да избирам съдържанието на хладилника и какво да влиза вкъщи. Подсказвам и комбинациите. Слава богу, има доста стъпала за преминаване у дома, плодове, зеленчуци и зърнести хлебчета, за да не стават големи грешки.
Подай бърза вегетарианска рецепта.
Може да звучи скучно, но напоследък мажем домашно направена лютеница върху препечено ядково хлебче и отгоре слагаме магданоз. Точно сега замислям и една червена леща с коприва. Майка ми откри комбинацията, дано не я разваля.
Освен водещ във радио FM+ ти си лице и на редица благородни каузи. Коя от тях те докосна най-дълбоко?
Споделям каузите на UNICEF, SOS детски селища, Фондация за нашите деца, харесвам много Ятото, TIME HEROES и много други частни кампании. Каузата, която най-много ме вълнува е да се затворят завинаги и окончателно "домовете“ за деца. Независимо дали са от стария или от новия тип, мило наречени "защитени жилища“, защото това е мимикрия на старата система и нищо съществено не се променя. Това са истински "гета“ за деца и млади хора с увреждания, които са срам за нас като общество.
Случвало ли ти се е да се разочароваш от благотворителни инициативи, от тяхната организация или от неправилното разпределение на събраните средства?
Да, има една организация, за която няма да казвам сега и няма да я назовавам, защото е нужна сериозна фактологична аргументация. Но е доста шумна тази организация. Снимах се за нея в началото, както и много от лицата на медиите. След това се разграничих. Там се вдига много пара и доста видими активности, но резултатите са почти невидими. Съветът ми към всички хора, които искат да помагат е да проучват резултатите на фондациите, искащи помощта им. Ако билбордовете са повече от децата, на които са помогнали – замислете се!
Интервюто е дадено специално за nbox.bg.
