Георги Господинов: "Там, където не сме"

03.06.201612:55

"Живей сякаш едно дете те гледа отнякъде. Така най-вероятно нямаше да правим някои лоши неща, но сигурно щяхме да правим други", каза писателят Георги Господинов, който имахме щастието да ни гостува, за да представи новата си книга "Там, където не сме".

"Поезията е най-директният израз и най-автентичната изява на определена чувствителност. В другите жанрове сякаш човек залага на трикове, докато в поезията се пише директно и неподправено. Аз започнах с поезия през далечната 92-ра и винаги съм смятал себе си за човек, който пише стихове. Неслучайно тефтерите, с които се разхождам навсякъде, са изпълнени с редове поезия, които са ми хрумнали на момента и остават нередактирани", споделя с нас гениалният писател.

"Там, където не сме" е книга, която е писана повече от 10 години, книга за следобедно, бавно четене. В книгата има три цикъла като един от тях е озаглавен "Неделите на света", той е посветен на историите събирани от улиците и градовете на света, от хотели и дълго стоене на маса, сам, в писане на следобедни стихове.

"Всички ме питат кое е това "там", където не сме, ами това е смъртта и тя е една от главните теми, върху която работя. Другата е детството, там, където вече не сме… Всъщност все повече си мисля, че ключът към всичко е човек да остане в границите на човешкото и да успееш да продължиш да отглеждаш едно дете вътре в себе си. Ако си представим, че има едно дете, което ни гледа отнякъде, най-вероятно нямаше да правим някои лоши неща, но щяхме да правим други… може би", разказва ни Георги Господинов.

Заедно с дъщеря си Рая са създали още една книга и тя носи заглавието "Сватби на животни и неща".

"Всичко започна абсолютно несериозно и на листа втора употреба. С Рая просто сядахме в стаята и започвахме да слушаме какво си говорят нещата и се чудехме какво ли би било, ако диванът и плюшеният крокодил се оженят, после събрахме костенурката и шкафа, книгата и сладоледа, жирафа и Айфеловата кула. Самата ни идея ни беше всеки от нас двамата да напише своя история и да нарисува своя рисунка, след това се състезавахме чия история е по-добра и когато ги представяхме пред децата, трябва да призная, че всички предпочитаха нейните истории", сподели ни Георги.