Дани Миноуг: ботоксът не е средство за разкрасяване!

Дали беше в деня, в който се погледнах в огледалото и видях непознато, безжизнено лице, което беше насреща ми? Или беше унизителният момент в болницата, когато младият лекар, надвесен над порязаното ми чело, ме помоли да повдигна вежди - и аз не можах?

Както и да е, след почти две десетилетия с ботокс, реших да тегля чертата. И докато натискам бутона Send на електронната поща, с която отменям последната ми уговорка - заявявайки, че няма да я отложа за друга дата - се почувствах прекрасно свободна. По дяволите, дори повдигнах вежди ликуващо.

Връзката ми с ботокса започна преди 18 години.

На 29 бях поканена от списание да тествам този радикален нов метод. И той наистина изглеждаше сякаш прави чудеса - въпреки че не страдах от бръчки, си правех инжекции понякога през годините, когато започвах да изглеждам уморена.

След като родих децата си - съответно на 38 и 41 години, се почувствах стара и уморена, така че започнах редовно да се подлагам на процедурата. Тя не винаги минаваше добре. Един лекар, който се хвалеше с леката си ръка и лек ефект, направи челото ми като бетон.

Друг опит ме остави с неловки, издигнати нагоре вежди, приличащи на тези на Джак Никълсън.

Но аз бях упорита, защото когато лекарите си вършеха работата както трябва, наистина се чувствах по-добре - и изглеждах по-млада.

Разговарях с  козметичен хирург през пролетта и споменах, че не харесвам начина, по който кожата на челюстта ми е започнала да провисва. Той предложи освен ботокс между веждите ми и на челото, също така да пробвам и в долната част на лицето, за да парализирам мускулите, които изтеглят надолу челюстта ми. Аз прибързано се съгласих.

Ботоксът достига пълното си действие след близо седмица, така че в началото не забелязах никаква разлика. Но постепенно видях как лицето ми започна да се променя. Предполагам, че имаше леко намаление на отпуснатостта на кожата в моя профил, но се случваше нещо друго.

Изглеждах различно - и определено по-зле. Горната ми устна провисваше в центъра, придавайки на усмивката ми странна, леко зловеща извивка. Челото ми беше също неестествено гладко - а веждите ми изглеждаха масивни. Сумарният резултат беше един доста... хм, странен външен вид.

Дни след  47-ят ми рожден ден през юли посетих зъболекаря за рутинен преглед. И докато лежах на стола, тя произнесе класическите думи "отворете широко уста". "Можете ли да отворите широко уста, моля?" повтори тя с учуден тон.

Как ли не се опитвах. Но ботоксът ме беше направил физически неспособна да отварям устата си както трябва. Червих се през целия път до дома.

През септември се ударих вкъщи на кухненски шкаф и получих рана на челото, като голяма буква W.

В спешното отделение на болницата лекарят каза: "Повдигнете вежди и погледнете нагоре." Отново, точно както и при зъболекаря, се опитах - наистина - но веждата не помръдна.

Това беше страшно унизителен момент - и в този миг осъзнах, веднъж и завинаги, че една интелигентна, способна майка на две деца би трябвало най-малкото да бъде в състояние да движи собственото си лице. И нещо повече, ботоксът всъщност ме караше да изглеждам по-стара -  скована и неподвижна.

Ботоксът не е средство за разкрасяване!

За мен изоставянето на ботокса не е свързано с кредитния срив - като част от работата ми винаги са ми предлагали да ми го правят безплатно. По-скоро заради осъзнаването, че просто повече не ми върши работа.

Все още съм убедена, че ботоксът е безопасно решение и може да постигне чудеса при хора, измъчвани от мигрена, и за хора с церебрална парализа или неотпускащи се болезнено свити мускули.

Но като средство за разкрасяване за хора над 40 години? Вече не съм толкова убедена. Отне ми почти пет месеца на абстиненция, но вече най-после мога да се намръщя и да повдигна нормално веждите си.

За мое огромно облекчение, предишната ми усмивка също се завърна.

Добре де, малко обезкуражително е да виждам челото ми да изглежда толкова набръчкано, колкото бихте очаквали от жена на моята възраст. И сега, на всичкото отгоре, има и белег, заради това проклето W. Така че току-що накарах моя прекрасен фризьор Стивън да ми направи бретон, а по дяволите, това е доста по - достойно!

Изповедта е от книгата на сестрата на Кайли Миноуг, Дани. Тя представи ' 'Dannii My Story' преди седмица в Лондон.(по материал на webcafe.bg)

 

По време на ботокс терапията                                           И без ботокс на представянето на книгата си