"До вчера" на братя Аргирови в нова версия с Живко Петров и Росен Захариев
17.06.202013:41
|
|
Tweet |
С мечти, с вкус към живота, с усещане за предстоящото хубаво, за живот, който е пред нас, а ние сме окрилени и волни; щастието е навсякъде около нас и е предназначено за нас. Така слушахме през 80-те песента "До вчера", която братя Аргирови изпяха по запомнящ се начин. Днес тя ни кара да се чувстваме пак така в нова версия с аранжимент на Живко Петров и с негово пиано соло, както и със соло на тромпетиста Росен Захариев-Роко.
"Бяхме ентусиасти, студенти в Консерваторията – аз – с виолончело, брат ми – с пиано. Младежи! И музиката, и аранжиментът са младежки. Песента бе за най-младата публика. Ние бяхме две момчета, дошли от Пловдив, с големи амбиции, готови да положат много труд. Много се радвам, че имахме този късмет да станем популярни", връща се към момента на изгряването на звездата им Благовест. ""До вчера" стана популярна и то толкова бързо, че беше изненада и за нас. Спомняме си с прекрасни чувства тези години, когато бяхме млади", щастлив от постигнатото е Светослав. "Имахме екип-мечта, хора, които уважаваме, с които мислим по еднакъв начин". "
"До вчера" е химн на нашето време. Това е нашата младост. Когато братя Аргирови се обърнаха към мен, бях страхотно щастлив и с удоволствие направих този аранжимент така, както я виждам днес.", описва своето вълнение Живко Петров. "Новото звучене е фънки и джази, дори хаус и диско", добавя той.
"Когато сега слушах песента, резултатът пак е, че се вдигам нагоре. Това е много важно за мен. Ако музиката не може да те вдигне, е въпросително дали има място за нея. Тази песен е машина на времето. Аз съм бил тогава 11-годишен, но и сега си спомням чувството, когато я слушах по радиото. А сега свиря в нея. Това е мост между преди и сега.", споделя Росен Захариев-Роко.
Новата версия на "До вчера" е като спирка в житейския път, когато си припомняш мечтите от преди, преценяваш пътя, който си извървял, и набираш нови сили за това, което предстои. Преди това спираш за усмивка и танц, с които продължаваш напред. А братя Аргирови възнамеряват да продължат в този стил. Казват, че много харесват джаз, особено Светослав, че музиката им не е вече "директен удар в главата на тинейджъра", както се е изразил навремето Йордан Георгиев. Песента толкова им харесва, че са решени от тук нататък да правят точно такъв тип фънки диско музика.
