Вельо Горанов: "Пантонимата е по-сложна и от класическия балет"

21.01.201614:32

"За да се занимавам с едно изкуство толкова много години трябва или да съм луд, или упорит", каза в шоуто "Ива от сутрин до обед" най-големият български мим Вельо Горанов.

Вельо ще отбележи своя 70-годишен юбилей на сцената на театър "Сълза и смях” с представлението "Последният запис на Крап” на 22 януари. Ето какво ни разказа той за пантонимата като изкуство и като негова страст: "Може би съм по-голям инат от останалите мимове, които са прекъснали. Самото изкуство по време на римската империя е било на върха и обединявало тълпите, защото им е говорело на един разбираем за всички език.

"След това по време на революцията във Франция е било разпространено, защото в така наречените малки частни театри актьорите не са имали право да говорят, освен царската трупа и всъщност така се е развила много пантонимата. Същото става и през миналия век, между Първата и Втората световна война, тогава излиза нямото кино, но когато вече киното проговаря тези актьори отиват на заден план. По-късно благодарение на соц страните пантонимата отново се развива, защото се организират много младежки фестивали на това изкуство".

"Аз не съм ученик на Марсел Марсо, както обикновено се смята у нас, но той преведе "високата" пантомима на разбираем театрален език и аз работя по тази школа. За съжаление аз съм последния от живите от това поколение. Е, има и други, но те не работят в този стил. При тях всичко бие към комерсиалното, към циркови номера, сякаш те правят девалвация на пантонимата. А тя е едно изключително сложно изкуство, по-сложно и от модерния, и от класическия балет".

На въпроса на Ива кои думи най-трудно е изиграл с безсловесното си изкуство, Вельо отговори: "Имал съм сценарии на "Идиот” и на "Ад”, които са много трудни за изиграване. Например в "Идиот" идиотите и идиотското се играе от светлината. "Последният запис на Крап” е една от най-тежките пиеси на Самуел Бекъп и за мен беше една много висока летва за прескачане. Това е спектакъл, за който Бекъп е спечелил Нобелова награда и се е водил за еталон на абсурдния театър. Режисьорът ме впечатли с гениалното си режисьорско решение, че всеки човек иска да остави нещо след себе си. Героят на пиесата - Крап, цял живот е правил магнетофонни записи, за да документира важните неща от съвремието си. И изведнъж идва новата технология - дигиталното и той вижда, че всичките кашони с ролки вече се обезсмислят. И започва да рови в записите, за да прецени кое да остави в дигиталния свят и така да направи равносметка какво иска да остави от самия себе си", добавя Вельо Горанов и кани всички наши слушатели на премиерата на "Последния запис на Крап" навръх рождения си ден - 22 януари, театър Сълза и смях от 19ч.