Отишъл си е последният оригинален член на легендарната група Smokie

22.12.202115:00

Отишъл си е Тери Ътли - басист и съосновател на легендарната група Smokie. Той беше на 70-години.

Ето съобщението от сайта на групата: "С много тежки сърца и пълни със сълзи очи споделяме новината, че нашият любим приятел и колега от групата Тери почина след кратко боледуване. Стив, Мартин, Мик и Пийт са съсипани и дълбоко натъжени от внезапната му кончина. Тери беше скъп приятел, любящ баща и беше невероятен човек и музикант. Щастливи сме, че споделихме живота си и сцената с него. Мир и любов на всички, които познаваха Тери и тези, до които се докосна. Ще ни липсва много!"

Smokie е легендарна поп-рок група от 70-те и 80-те години на миналия век. Начело с Крис Нормън, формацията завладява милиони фенове по света с най-популярните си песни "If You Think You Know How to Love Me", "Don't Play Your Rock 'n' Roll to Me", "Lay Back in the Arms of Someone" и, разбира се, "Living Next Door to Alicе.

През годините съставът на групата се променя многократно, като Тери Ътли остава единственият от основателите.

Smokie са идвали на няколко концерта в България и определено са сред любимците на българската публика. По повод кончината на Тери Ътли на 17 декември, Националното радио ни припомни последното си интервю с музиканта. Ето част от него:

Можеш ли да изведеш профила на един фен на Smokie?

Няма нищо такова. На концертите ни идват по три поколения. Пред сцената има деца с техните родители. Децата пеят нашите песни. На английски, а би трябвало да учат езика на своята страна. Което е удивително. Няма определен профил на Smokie-фена. Всеки е добре дошъл и за добро – в това се крие и дълголетието на групата.

Какво предпочиташ – да излизате пред вашите фенове или пред публика, която не е чувала за Вас?

Всичко ново е добре дошло. Съвсем скоро на наш концерт дойдоха едни американци, които ни споделиха, че са останали впечатлени. Ние бяхме нещо ново за тях. Яко е, когато получаваме комплименти като този.

Има ли все още страни, в които не сте свирили, но искате да отидете?

Япония е единствената страна, в която все още не сме свирили. През 70-те няколко наши песни, станаха хитове там, но все още не сме имали възможност да направим концерт в Страната на изгряващото слънце. С удоволствие бих посетил Япония с групата. Били сме много близо до нея. Често свирим в Южна Корея. Дори сме почетни граждани там, защото сме първата и май единствената западна група, която е продала над милион албума.

Според теб коя група може да бъде посочена като стандарт за живи изпълнения?

Любимата ми група е Styx от Чикаго. Те са абсолютно невероятни. Не използват никакви забавни трикове или подобни неща, просто излизат, свирят и пеят. Великолепни са.

А защо не Smokie?

Никога не съм ги гледал. Винаги, когато свирят, сме на сцената и не мога да дам оценка за това, колко са велики. Убеден съм, че не стоим лошо, защото реакцията на публиката говори за обратното.

Броил ли си някога колко концерти сте направили досега?

Не. Направо е невъзможно. На година правим по 100 концерта. Продължаваме напред. За да направим тези 100, ни се налага да летим повече от 150 пъти за 365 дни. Дори и тях не мога да изброя точно. Може би клавириста ни Mартин, може да ти каже. Той има детайлни спомени, в коя хотелска стая е бил преди четири години. Направо има фотографска памет.

Можеш ли да направиш сравнение на времената, от началото на Smokie и сега?

Едва ли. Не съм имал шанса да гледам нови банди. Понякога хващам нещо по телевизията, но не ходя вече на концерти. Което може би звучи странно. Единственото шоу, което съм посетил в последно време, беше на Styx, защото имах специална покана. И все пак – има много добри вокалисти. Харесват ми вокалите върху по-твърда музика. Например Smokie сме по-тежки на живо, отколкото в записите. При нас вокалите са важни и гледаме те да изпъкват по време на концерт.

Да разбирам, че предпочитате да свирите на живо, вместо да сте в студиото и да записвате?

Изпитваме удоволствие и от двете, но предпочитам концертите. Това е основата, за да сме известни. Заради пиратството музикалният бизнес е свършен. Трябва да си щастливец, за да правиш пари, без да продаваш албуми. Много групи са избягвали турнетата, като са се издържали от дискове. Сега като не правят пари от тях, те започват да правят концерти, но не знаят как. Направо им се налага да се учат наново. Турнетата днес са огромна необходимост.

Предполагам, че феновете предпочитат класиките пред новия материал?

Без съмнение. Хората слушат и новите неща. Понякога слагаме в сета нови песни, които публиката познава, но за кратко. Всичко опира до момента. Неприятно е да свирим нови песни и феновете да не ги слушат. Това е нещо, което не трябва да правим. Но и не можем да живеем в миналото. Всъщност можем, всеки може, но Smokie не искат да живеят в миналото.

Не съжаляваш ли понякога, че новия материал на Smokie винаги е сравняван с хитовете ви от 70-те като "Living Next Door to Alice" и “What Can I Do”?

Както каза – какво можем да направим? Всъщност “What Can I Do” е известна само във вашия край. На повечето места не е и там не я свирим. Но на концерта при Вас ще я направим, защото я познавате. Но да се върна на въпроса. Разочароващо е, че всичко ново, което изкараме се сравнява с класиките ни от 70-те. Но от друга страна разбираме какво трябва да правим. Въпросът е да не даваме на публиката това, което тя не иска. Защото това ще прецака цялата вечер.

Тогава защо група с дълга история като вашата създава нова музика?

Защото ние самите искаме да вървим напред. Искаме да се развиваме, но си знаем и мястото. Фактът е, че с всички тези хитове, не е необходимо да вадим нови албуми. Но ние обичаме да създаваме нова музика.