Лиъм Галахър с два нови албума: студиен и концертен
01.06.202210:26
|
|
Tweet |
Първите два #1 солови студийни албума на Лиъм Галахър - As You Were и Why Me? Why Not - използваха в максимална степен потенциала на една проста формула: да обединят определящия епохата глас на Лиъм с няколко доверени колаборатори и да добавят свеж импулс към класическите му влияния от 60-те години и рокендрола. Но за трети път и тук има обрат в историята с новия му албум C’mon You Know, а успоредно с него излезе и концертния албум "Down By The River Thames".
Първоначално вдъхновена от нестандартните изблици на креативност на редовния колаборатор Андрю Уайът, C’mon You Know вместо това поема по редица по-странни и диви пътища. Разбира се, тъй като Лиъм си е Лиъм, в записа има нотка на The Beatles и The Stones, но едно бързо преглеждане на ранните сравнения разкрива препратки към всичко - от T-Rex и Хендрикс до The Polyphonic Spree и Beastie Boys. И това е запис, който е допълнително оцветен от някои неочаквани сътрудници, сред които Дейв Грол, Езра Кьониг от Vampire Weekend и Ник Зинър oт Yeah Yeah Yeahs.
C’mon You Know - съдържание:
1. "More Power"
2. "Diamond In the Dark"
3. "Don't Go Halfway"
4. "C'mon You Know"
5. "Too Good For Giving Up"
6. "It Was Not Meant To Be"
7. "Everything's Electric"
8. "World's In Need"
9. "Moscow Rules"
10. "I'm Free"
11. "Better Days"
12. "Oh Sweet Children"
Бонус:
13. "The Joker"
14. "Wave"
15. "Bless You"
Както Лиъм обобщава в интервю за The Sunday Times: "На места е малко особен, което е добре: 80% лудост и 20% класика. Ако ще започнеш да правиш такива неща в третия си албум, помага, ако има малко ковид. Защото, ако не потръгне и хората кажат: "Не съм сигурен, малко е странно", ще можем да обвиним вируса и да се върнем към класическите неща."
Това разпределение 80/20 се демонстрира от песните, които бяха представени преди албума. "Everything's Electric" (най-високо наредилият се в класациите негов британски солов сингъл до момента) е резултат от предизвикателството, което Лиъм отправя към Грег Кърстин и Дейв Грол да напишат песен, в която да се слеят гръмотевичната динамика на "Sabotage" на Beastie Boys и спираловидното напрежение на "Gimme Shelter" на Rolling Stones.
Заглавното парче на записа притежава незабавното пристрастяване на Лиъм, но е пълно с неочаквани звукови щрихи: вълнообразни госпел вокали, писклив саксофон от Езра Кьониг и винтидж Moog синтезатори, които засилват звуковия водовъртеж. А актуалният сингъл "Better Days" е изстрел слънчев допамин под формата на аудио, тъй като гръмотевичните бийтове в стил 90-те години добавят реактивен двигател към класически химн, изпълващ фестивалите.
Това изследователско усещане се появява на моменти в целия запис - от прочувствения детски хор, който представя началната песен "More Power", до разтърсващата психеделия на заключителната "Oh Sweet Children". Покрай това се появява и любовта на Лиъм към сладките хармонии и нежната балада с "Too Good For Giving Up", непредсказуемата, кинематографична мини-епика "Moscow Rules" (опровержение: тя по никакъв начин не е в подкрепа на Русия) и "I'm Free".
Макар че на сцената Лиъм Галахър е почти същата природна сила, каквато бе и преди почти тридесет години, C’mon You Know е пълен с текстове, които по-скоро ще ви утешат, отколкото да предизвикат конфликт. Това е най-очевидно с признанието в заглавната песен, че "ми е писнало да се бъда твърд" - идея, която той засяга и в "Diamond In The Dark". "More Power" предлага надеждата, че всички онези неща, които не се случват по план, в крайна сметка ще бъдат за добро, докато "Better Days" е чист романтизъм. Последните думи в албума казват всичко, тъй като приключва с "Мога да ти предложа само любовта си".
Това лято Лиъм ще изнесе няколко огромни концерта на открито, включително завръщане в парка Кнебуърт - мястото на най-легендарния момент на Oasis, където почти веднага бяха продадени всички 160 000 билета.
