Георги Георгиев от Остава с нова театрална музика

10.11.202109:09

Песента "Веселата карета" към едноименния спектакъл на хасковския театър "Иван Димов" е най-новата театрална песен, която Георги Георгиев – китарист на Остава и Homeovomusic, представя на театрална и музикална сцена.

В напълно негов стил – романтична, с усмивка, през лека тъга и надежда, "Веселата карета" докосва сетивата и те кара да я затананикаш веднага. Пиесата и режисурата на спектакъла със същото заглавие са дело на Елин Рахнев, с който Жоро работи не веднъж през годините. Да композира и създава театрална музика е все по-често, увлекателно и любимо занимание за него, а работата в тази съвсем различна среда му носи нови срещи, хоризонти, неповторими емоции и удовлетворение.

"Благодарен съм на режисьори като Елин Рахнев и Крис Шарков, които първи ме поканиха и подканиха да пиша и творя за театър. Много е различно - ти си част от цялото, а целият процес и срещи в театъра ме изпълват по нов, напълно различен начин", споделя Георги Георгиев. Това е близо 20-о поредно представление, по чиято музика Жоро работи, а Хасковският театър е едно от местата, където музата го спохожда най-често през последните няколко години.

След номинации за наградите "Икар" - за музиката на спектакъла "Напразни усилия на любовта" от Уилям Шекспир, реж. Крис Шарков, Театър "София" и за "Аскеер" за музиката на "Кукувицата", заедно с Ваня Щерева, от Елин Рахнев, реж. Димитър Еленов, Народен театър, поканата да направи музиката по премиерния спектакъл "Веселата карета" в Хасковския театър, идва в началото на лятото. Жоро веднага прегръща идеята, развълнуван от текста на Елин, който е и негов приятел.

Песента се изпълнява от чудесните актьори в постановката, което допълнително допринася за органичното, неподправено и естествено звучене и послание на песента. Тончо Токмакчиев, Мая Бежанска, Емануил Костадинов, Добриела Попова, Димитър Ковачев-Фънки, Димитър Баненкин, Николета Малчева, Стелиян Николов канят зрителя и слушателя да се "качи" на своята весела карета – да повярва в себе си, да чуе и да послуша най-вече собствената си душа.

A самият Жоро вижда "Веселата карета" така: "Абсурдността и намигването на смърта, понякога е по привлекателно и красиво от самия живот. Приемайки го така, можем да живеем по-пълноценно и красиво тук в реалността".