Енчо Керязов: Менторството е огромна отговорност, от която нямаш право да бягаш

30.06.202114:46

Предстои 10-то юбилейно събитие на "Нощ на звездите", което ще се състои на 28 юли в Античния театър в Пловдив - обичайната локация в София е сменена поради пандемичните обстоятелства. Енчо Керязов гостува в студиото на FM+, за да разкаже повече за емоциите около предстоящото събитие, което е специално по няколко направления.

"Наистина ще си взема своеобразно "Сбогом" със сцената, за да благодаря на всички колеги, приятели и пртньори, които са били до мен през годините и са ми помагали в начинанията ми, но не искам аз да измествам акцента на събитието", обичайно скромен е Енчо. Евелина обаче не му даде да смени толкова бързо темата, затова артистът добави: "А и за мен е още невъзможно да обхвана с разума си напълно факта, че вече няма да изляза на сцената. Здравословното ми състояние не го позволява вече, иначе с радост бих продължил, защото обичам всичко това - да тренирам, да изнасям представления. Последната травма в рамото обаче така и не се възстанови достатъчно, че да позволи натоварванията и това реши нещата окончателно."

"Но няма по-хубаво от това да видиш как продължават пътя ти, как делото ти няма да остане само в рамките на твоята история и успехите ти да са само твои - вдъхновили са някого да продължи да прави това, да продължи напред по пътя. Безкрайно съм щастлив с дейността на фондацията, невероятно е важно да помогнем на децата си да се реализират и да ги подкрепим". Керязов коментира колко е несправедлива обичайната тенденция да трябва да те признае цял свят, преди най-сетне да получиш признание и у нас. "Кой знае колко успели българи има навън, за които никога няма да научим", тъжно отбеляза той.

Много са специалните връзки, които е изградил със своите питомци Енчо, но чисто георграфски му е най-лесно да поддържа контакт със съгражданите си от Ямбол, с които често се виждат съвсем неформално, като приятели. И останалите обаче не са забравени. "Ще качим на сцената всички, които сме награждавали през годините", похвали се той. "Успяхме да ги издирим и организираме всичките, макар някой да са вече успели, реализирани артисти в чужбина. Но и те ще си дойдат в България, за да се видим на сцената. И също се зарадваха, че не са забравени, че помним изявата им и следим успехите им."

Енчо с усмивка си спомни, че вдъхновението на сцената не е било само професионално за всички: "В седмото издание имаше едно момче, което показа номера си с колело BMX. Той се влюби в едно от момичетата от оркестъра, който озвучаваше шоуто и по-късно се ожениха. Страно съм щастлив, че освен за спортни и сценични успехи, вдъхновяваме и с любов!"

Менторството е огромна отговорност, съгласиха се и двамата събеседници, всеки от които има своя опит в областта (Евелина Павлова е създател на проекта Teen Station, в който гимназисти се обучават в цялостното създаване на медиен продукт - радио, аудио, видео, подкасти, събития и дигитално съдържание). "Има го и моментът на идеализацията", посочва подводния камък Енчо. "Децата имат нужда от ментор, но го идеализират като герой, защото им е нужно да вярват в това. Възхищават се на уменията, вдъхновяват се от организацията на събитието и си имат свои изграден образ за теб - трябва много, много да се внимава, за да не ги разочароваш. Станеш ли модел за някого, това е отговорност на всяко ниво, от която нямаш право да бягаш. И тя се проявява във всичко - в отношението ти към света, към хората, към природата - винаги и навсякъде."

А кое според него вдъхновява децата повече, попита Евелина, как им се отразява това, че са в светлината на прожекторите и някой се интересува от таланта им? Защото повечето от младите хора се чувстват в периферията, добави тя - ако ги хвалят, е само когато спечелят медал или звание; ако имат проблем с нещо, ги нарочват като "накадърното и мързеливо поколение, което от нищо не се интересува, не чете и не спортува". И изведнъж се появява някой, който ги качва на сцена и им казва - вие можете, вие ще се справите, сцената е ваша.

"Точно това е моята мотивация за да правя тези грандиозни спектакли с по 14 хиляди зрители!", признава емоционално Енчо. "Защото много добре знам какъв е адреналинът, каква е емоцията, когато това дете застане в центъра на сцената, под прожекторите, и когато музиката спре, да съобщят в тишината неговото име. Тази емоция това дете няма да забрави никога. Финансовите стимули са чудесно нещо - една стипендия от 20 хиляди би била прекрасна, кой няма нужда от това, но тези пари минават и заминават, вложени по предназначение. За тях после дори не се сещаш. Но емоцията там, на сцената, я помниш и те надъхва цял живот."

Защото нищо не може да купи самочувствието, което е абсолютно определящо за всеки артист, спортист, звезда на сцената. "И аз искам да внуша това самочувствие в тях. Благодарен съм на моите треньори, които ми дадоха умения и самочувствие. Тренирах в Ямбол с идеята, че тренирам в най-добрата школа по акробатика в света - имаме 11 шампионски титли на кадри от най-малката зала в света! Затова нямах и най-малкото съмнение, че съм най-добрия - нали тренирах с най-добрите! Затова никога, никъде по света, никой не е можел да ми каже "Ама не се ли притесняваш, че си от България?" Напротив! Аз излизах и казвах: "Дами и господа, аз съм от отбора на най-добрите!""

Евелина накара Енчо да обещае, че след като мине шоуто, ще дойде отново на гости в студиото, този път с някои от питомците си, за да разкажат, вече заедно, за цялата неповторима емоция на преживяването.

А дотогава, заповядайте да видите как изглежда това на живо: 28 юли, Античен театър - Пловдив.