"Морско синьо" с Белослава: За морето като начин на живот, а не като дестинация

23.07.202416:05

За морето като начин на живот, а не като дестинация говори Евелина Павлова с Белослава в епизода на "Морско синьо". А гледните точки към морето са безкрайно много. Ето някои от тях!

Морето при теб е много свързано с творчеството.

Признавам че 90% от моята музика и като текстове е написана вкъщи, пред морето. Аз съм типичен представител на зодия Рак, но колко да не вярвам в зодиите, вярвам в достолепието и вечността на морето, на океана. Водата и изкуството - те са едно. То е безкрайно. И аз си мисля, че синьото, the blue mind, то не е защото ние сме като водата. Ние СМЕ от водата, ние сме създания на водата. И няма човек, който да не се съгласи, че когато погледът се рее към хоризонта, усещането е, че той отива отвъд. И там отвъд се крие хубавата музика, там отвъд се крие хубавата поезия, и всичко онова невидимо, което храни душата.

Така аз, преди 27 години с Евгени, моят съпруг, бременна с дъщеря ми, попаднах на ръба на морето, на една скала, между Лозенец и Арапя. Там нямаше нищо, освен тази скала и Евгени намери път по който да слиза през скалите да кара сърф. И аз в калта, с едни ботуши, с големия корем, с неохота казах "Добре", и после разбрах какъв празник сме създали за себе си, за дъщеря ни.

Това означава, че 27 години твоето вкъщи е там?

Така е и моите приятели знаят, че когато казвам отивам у дома, удома е в Лозенец. Тук е вкъщи. Там ми е по уютно като ДОМ.

А как човек се учи да работи там и как се учи да си тръгва от морето?

Пътят до морето и обратно ми позволява да превключвам. Друго нещо е че аз преди да си тръгна, имам един ритуал. Да си прибера, да си почистя, да си оправя леглото, така че все едно всеки миг ще се върна.

Казваш, че много песни са създадени там. Разкажи ни за видеото на "Падам и не потъвам", което снимахте там, но така и не видя бял свят.

Първо да ти кажа, че “Лятото зад ъгъла” е една песен, която споменавам защото тя започва така: “Пред очите ми изгряват меки слънчеви лъчи и морето се събужда тихо…" Всичко там се случва точно така.

Относно клиповете, една зима снимахме видеото към песента "Падам и не потъвам". Васко Стефанов пристигна със своя екип. Невероятно беше, че имаше сняг, а още по-невероятно, че от разликата в температурите, морето се изпаряваше. Усещането беше, все едно си на Марс. Заснехме клип, в който аз от единия край на плажа до другия ходя с един жълт шлифер, той красиво контрастира с морето. Снимахме всичко в един кадър и аз с танц, с посягане към морето минавам по плажа. И когато дойде време да гледаме се оказа, че аз съм била с токова червен нос, умряла студ, че е непоправимо с монтаж и не го пуснахме.

Там снимахме "Да", а в "Има чудо, няма друго" пък за първи път допуснах публиката в моя дом.

Разкажи ми за есенното море. Няма суета, няма хора…

А зимата! Ние винаги си палим камината и правим ябълков сладкиш с канела и кардамон. Това напълно променя аромата на морето. Морето го виждаш по съвсем различен начин. Като в роман на Чехов е. Дълбочината става бездънна.

Имаш ли си любим пешеходен маршрут?

Аз съм и планинар, и кучкар, и няма пътека и рекичка, през която не съм минала. Препоръчвам да видят Бегликташ, а оттам има път към Лъвската глава, която е над Ропотамо. Другото място също е магично - Подземната църква в село Кости, а ако планирате през май и юни да сте там, задължително трябва да видите нестинарите…. Много са местата и ако искаш, може да отворим тази страница за друг разговор в края на лятото.