"Морско синьо" с Ерсин: Морето не е само курорт, там можеш да намериш бряг за всяко чувство

07.08.202409:50

За морето като начин на живот, а не като дестинация, говори Евелина Павлова с Ерсин в епизода на "Морско синьо". А гледните точки към морето са безкрайно много. Ето някои от тях!

Израснал си край морето. Успяваш ли да се връщаш често там?

Да, роден съм във Варна, но съм израснал в Каварна. Използвам всеки един момент да се връщам там, където са най-хубавите ми спомени, където съм най-спокоен, където се зареждам. Големите градове ме изморяват, много ги обичам, много “моето нещо” са, но взимат голяма част от енергията ми. Колкото и тривиално да звучи, край Каварна успявам да се заредя.

Като в "Синьо лято" ли е детството край морето?

Буквално е точно така. Като малък гледах този филм и затова може би съм го усещал толкова близо, защото той приличаше на моето детство. Край Каварна е много равно, едни огромни безкрайни пейзажи. Страшно живописно е. Обикновено в един град децата играят в парк, но край Каварна има и много скрити места, които ние като малки сме обиколили всичките - с колелета, пеша… строили сме си къщи. Има една местност, Коджбунар, която е като долина, през която минава река. Там се събирахме, намерихме си едно скътано място и започнахме да си строим къща. Истинска, със зидария. Изнасяхме камъни от рекичката и зидахме с кал... добавихме клони, храсти и буквално си построихме къща, в която можем да отидем и да си е наша. Децата израстват в малките градчета доста по свободно, доста по-сигурно. Много бих искал един ден, когато аз имам деца, да израстват е по-малък град.

Аз се влюбих в северното море, когато се изгубих по едни безлюдни пътища край Шабла.

И това е било през лятото, нали! Сега си представи какво е през зимата! Лятното и зимното море са коренно различно преживяване. През зимата там има кръстовища, на които може с часове да не мине нито една кола. Безвремие е, да. Тези моменти са ми любими, карат ме да си фантазирам разни истории и това може би ме е изградило като личност, и ме е тласнало да се занимавам с изкуство. Аз съм художник, това съм завършил, но спрях да рисувам и сега се занимавам само с музика, но винаги съм искал да се занимавам с нещо творческо. Вече са минали достатъчно години, за да мога да правя някакви ретроспекции и мисля, че тази среда ме е тласнала да се занимавам с изкуство. Аз смятам, че творческият потенциал е заключен във всеки човек и е важно кой какъв шанс ще му даде.

Рисуваш ли, когато си в Каварна?

Все по-често се усещам, че имам сериозна потребност пак да рисувам, но тези неща искат посвещение.

Кое е по-медитативното преживяване, да рисуваш или да създаваш музика? Къде потъваш по-дълбоко?

Сложно е, защото музиката вече е моята работа, и в по-голямата част от времето трябва да го разглеждам като работен процес. И са редки моментите на онова творческо потъване, момента на създаване на връзката, когато нещо трябва да премине през теб. Това, което ние наричаме композиране, всъщност е нещо друго, енергия, която минава през теб и ти я трансформираш в музика. С рисуването чувството беше същото. От много ранна възраст моята престава за мен самия е много визуална. Винаги съм си се представял в едната ръка с четка, запасан с някаква кърпа, с другата ръка държа с бутилка вино, палитрата е накъде на земята… Когато рисувах, се чувствах много себе си, мислите ми не хвърчаха навсякъде и може би това е, което наричаме медитация.

Разкажи ми за Болата и защо избра това място за снимки на видеото към песента "Не може вечно да вали"?

Всички места край Каварна са специални за мен. Наистина е много диво, много интимно, много самотно. Случвало се е преди години, когато ходихме на плажа на Крапец, той е с километри плажна ивица с няма и 30 души на целия плаж. Болата ненапразно е в световната класация за най-красивите заливи. Избрах го неслучайно. Ако погледнем географски, Болата е първият плаж между нос Калиакра и Варна, който гледа на югоизток. Плажовете до Варна гледат на юг, а надолу от Варна гледат на изток. За мен има значение от къде и как изгрява слънцето.

Няма тайни места за теб в този район?

Яйлата, Тюленово,…тези места са познати, основни, но има места, които никой не ги знае, освен месните рибари. Напр Чалаборум. Това е едно много малко заливче, до което не можеш да стигнеш с кола, трябва да слезеш пеша по едни скрити опасни пътечки. Той в скалист плаж, но е приказка, не мога да намеря подходящи думи да го опиша. Тези местенца можеш да ги научиш от някой.

Искам да говорим за морето не като за лятно преживяване, а като за дар да бягаме от време на време до водата.

Не мога да си представя, че може да съм роден в държава, която няма морски бряг и се чувствам благословен, че съм имал шанса да израсна до морето. Хората не си дават сметка, че там, където отиват за малко, всъщност има хора, които живеят, това е техният дом. И може би ако го възприемат и за свой дом, ще го оценят, защото морето не е само курорт - там можеш да намериш бряг за всяко чувство.

Като художник, кои са любимите ти цветове на морето?

Всички нюанси на синьото. Наскоро ходихме до лазурния бряг. Там са рисували любими мои художници - Пикасо, Моне, Реноар... и аз всъщност, да си призная, не го намирам изненадващо впечатляващо, защото вече познавам цветовете на морето във всеки един сезон.

А като музикант?

Тази “широта” в нашата музиката идва оттам. Песните на Jeremy? ние ги наричаме стадионни. Когато нашият озвучител Георги Станев-Гого за първи път дойде до Каварна, след това ми каза: “Най-накрая разбрах откъде идват тези припеви. То тук е безкрайно, огромно”. Това място вдъхновява и музиката да бъде такава. Особено край Каварна и Шабла, там са едни безкрайни полета. Ако кривнеш от пътя за плажа и попаднеш в някое слънчогледово поле по залез и видиш тази комбинация от цветове, това наситено жълто в комбинация със синьото небе над теб, и няколко бели облачета тук там. Слънцето залязва и добавя още цветове от червената гама, и се питаш как може да в толкова красиво. И това ти въздейства много силно, това те прави различен човек - успокоява те, мотивира те, кара те да мечтаеш, и това е едно от най важните неща. Човек мечтае, когато е спокоен и се чувства обичан, а човек се чувства обичан не само от друг човек, а и когато е на такова място сред природата.